Конгрес по албанска ортография
Конгресът по албанска ортография (на албански: Kongresi i Drejtshkrimit) се провежда в Тирана през 1972 г. Той създава за първи път унифицирани правописни правила на албанския език, които са в сила до днес. [1]
Усилията на създаване на единни правила за правопис на албански език започват през 1916 г. от Албанската литературна комисия в Шкодра. След Втората световна война различията в ортографията между Албания и албанците от съседните държави стават видими. Създаването на Университета в Прищина и разпространението на албанска литература в Югославия налагат унификация. Първите сериозни опити за стандартизация датират от 60-те години на 20 век посредством създадените правила за правопис на албански език по съвместен проект на Университета в Тирана и Института по лингвистика и литература, под ръководството на Андрокли Косталари. [2] Като югославска реакция на общоалбанската инициатива от Тирана, се провежда лингвистична конференция в Прищина през 1968 г., където е въведен литературен стандарт на основата на северния диалект на т.нар. геги.
В крайна сметка в Тирана от 20 до 25 септември 1972 година се провежда конгреса под мотото „Един народ, един език“. [3] Той е организиран от Института по лингвистика и литература (на албански: Instituti i gjuhësisë) и Университета в Тирана. 87 делегати от Албания, Югославия и Гърция взимат участие в този лингвистичен форум. [4] Конгресът приема резолюция с която установява правилата и принципите на стандартизирания албански правопис, разработени дотогава. [5]
След промените в Централна и Източна Европа от 1989 г. американският философ, писател, поет и литературен критик от албански произход Арши Пипа разкритикува стандарта като комунистически и лансиран и наложен от Косталари, който единствен от всичките 87 делегати на конгреса е хабилитиран извън Албания и Югославия (само още петима делегати са хабилитирани в чужбина по това време и то в бивша Югославия), а именно в Съветския съюз. Кристо Фрашери отхвърля тези критики, като несъстоятелни и (външно)политически мотивирани.
Делегат на конгреса от Народна република България е Бойка Соколова от Института по балканистика към БАН. [6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Academy of Sciences of the PSR of Albania, Institute of History. The History of the socialist construction of Albania, 1944 – 1975. Tirana, "8 Nënorti" Pub. House, 1988. OCLC 22785544. с. 324.
- ↑ Rregullat e drejtshkrimit të shqipes: projekt
- ↑ Monika Shehi. When East meets West: examining classroom discourse at the Albanian socio-political intersection. Dissertation: Ph.D. University of South Carolina, 2007. OCLC 86128098. с. 44.[неработеща препратка]
- ↑ Kastriot Myftaraj. Biografia e fshehur e delegatëve të Kongresit të Drejtshkrimit të vitit 1972. Telegraf, 30 юли 2012. с. 10 – 11. (на албански)
- ↑ ФОРМИРАНЕ НА АЛБАНСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
- ↑ Социолингвистични проблеми на албанската литература
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
