Кокалянски манастир
| Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ | |
 Входът на манастира | |
 Местоположение в Кокаляне | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Кокаляне |
| Религия | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Софийско |
| Изграждане | 1902 г. |
| Състояние | действащ храм |
| Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ в Общомедия | |
Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил“ е православен мъжки манастир край Кокаляне, България.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Разположен е в Плана планина, на около 4 километра югоизточно от село Кокаляне и около 6 километра североизточно от село Железница, в подножието на връх Манастирище (1338 m.н.в).
История
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е изграден в средата на 14 век, по време на управлението на цар Иван Александър.[1] Съществува легенда, която свързва създаването му с местния болярин Радослав (Радо или Радесав), когото някои свързват с Радослав Мавър, болярин от края на XV в. Според нея при един лов в Плана, Радослав убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това благородникът заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.[2]
В Кокалянския манастир е намерен Урвишкият сборник, съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски). През 1579 г. Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски.
По времето на Османското владичество в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След Освобождението в края на 19 век е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896 – 1898 г. През 1969 година манастирът е обявен за паметник на културата.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, храм „Свето преображение Господне“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на Железница, а църквата е изписана от Никола Образописов и учениците му от Самоковската художествена школа през 1896 г.
Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил“ e част от „Софийската Света гора" и заедно със Средновековната крепост Урвич, Панчаревския манастир „Св. Никола – Летни" и Крепостната черква-манастир „Св. Илия", образуват Урвичкия крепостен комплекс.
Манастирът е в ремонт и е отворен за посещение в събота и неделя от 7:00 до 16:00 ч. (само за храма). Достига се по стръмна пътека от „Дяволския маст“ на река Ведена.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Динева, Валентина. Софийската Мала Света гора. София, Медиатама, 2007. ISBN 978-954-91805-2-7. с. 203 – 209.
- Мартинов, Георги. Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите. 2011. с. 25 – 26.
- Петрова, Марияна. Повече от 100 забележителни манастира в България. София, Издателство „Фют“. ISBN 978-954-625-513-6. с. 121.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Матанов, Христо. В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII – XV в. ИК Гутенберг, 2014. ISBN 9786191760183.
- ↑ Български митове и легенди. Народна младеж, 1985.
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
