Кнежино
| Кнежино Кнежино | |
| — село — | |
 „Свети Георги“ | |
  Кнежино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горна Копачка |
| Надм. височина | 893 m |
| Население | 12 души (2002) |
| Пощенски код | 6260 |
| Кнежино в Общомедия | |
Кнежино (на македонска литературна норма: Кнежино; на албански: Knezhina, Кнежина) е село в община Кичево на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горна Копачка на четири километра северозападно от град Кичево.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Кнежино е българско село в Кичевска каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Клежико (Kléjiko) е посочено като село с 24 домакинства със 100 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кнежино живеят 280 българи-християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кнежино е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кнежино има 280 българи екзархисти.[4]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Кнежино:[5]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 40 | 35 | 39 | 15 | 54 | 72 | 91 | 163 |
Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1911 година, но е осветена едва на 30 ноември 2005 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[6]
При избухването на Балканската война 9 души от Кнежино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кнежино като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година Кнежино има 12 жители македонци.[9]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
Основната забележителност на Кнежино е Кнежинският манастир „Свети Георги“, построен в XI – XII век на основите на по-стар храм.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кнежино
Георги Вълев (Григорий Величкович, Велевич) (1839/1845 – 19 декември 1919), български опълченец, по занятие тухлар, на 17 юни 1877 година е зачислен във II рота на I опълченска дружина, на 20 юни е оснавен за кадър на втора серия и на 28 юли е зачислен в III рота на VIII дружина, на 1 август е определен за попълнение и на 5 август е преведен в IV рота на III дружина, уволнен на 24 юни 1878 година, заселва се в Кулата, Русенско, където умира[10][11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 47.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
| |||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
