Клептокрация
| Част от поредицата статии за политика | ||||||||
| Основни форми на управление | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Списък на форми на управление | ||||||||
|
Източник на властта
|
||||||||
|
Идеология на властта
|
||||||||
|
Структура на властта |
||||||||
| Портал Политика | ||||||||
Клептокрацията (от гръцки: κλεπτοκρατία – „управление на крадците“) е форма на управление, в което държавните решения са мотивирани главно от непосредствените материални интереси на тесен кръг от хора, които са на власт. Политическите дейци на тази върхушка се наричат клептократи. Обикновено такова управление включва присвояване на средства за сметка на народа.[1][2]
За клептокрацията са характерни корупция, лобизъм, пране на пари и пренебрегване на дългосрочни цели.
Характерни черти
[редактиране | редактиране на кода]Клептокрацията обикновено се свързва с диктатури, олигархии, военни хунти и други форми на автократични и непотистки правителства, при които външният надзор е невъзможен и не съществува. Тази липса на надзор може да се причини или изостри от способността на клептократичните служители да контролират както запаса на публичните средства, така и начините за изплащането на тези средства.
Клептократичните управници често приемат хазната на страната си за източник на лично богатство, изразходвайки средства за луксозни стоки. Много от клептократичните държавни глави тайно прехвърлят публични средства към скрити лични банкови сметки в други държави, за да си осигурят охолен живот, в случай че бъдат премахнати от власт.[3]
Клептокрацията е най-често срещана в развиващите се страни и в разпадащите се нации, чиито икономики зависят от търговията на природни ресурси. Зависимостта на развиващите се страни от приходите от износ представляват вид икономическа рента, което прави по-лесно източването им, без да се наблюдава спад на приходите. Това води до натрупване на богатства у елита на обществото. При разпадащите се страни разчитането на внос от други държави често е следствие от изчерпването на природните ресурси на страната, което ги принуждава да влизат в договори с търговски партньори. Това води до клептокрация, тъй като елитът сключва сделки с чуждестранни конкуренти, за да се запази статуквото възможно най-дълго.
Частен случай на клептокрацията е т.нар. икономически грабеж, при който цялата икономика на страната се основава на грабежи, плячкосване и завоюване на нови територии. Такива държави или се намират в постоянна война със съседите си, или просто източват покорените си територии докрай.[4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ kleptocracy // Dictionary.com Unabridged. n.d. Посетен на 1 ноември 2016.
- ↑ „Kleptocracy“. The Oxford English Dictionary. Oxford University Press. 1st ed. 1909.
- ↑ Kleptocracy and Divide-and-Rule: a Model of Personal Rule // Journal of the European Economic Association 2 (2 – 3). април 2004. DOI:10.1162/154247604323067916. с. 162 – 192. Архивиран от оригинала на 2012-05-24. Посетен на 15 ноември 2017.
- ↑ Derrick Jensen. What We Leave Behind. Seven Stories Press, 2009. ISBN 978-1583228678. с. 374.
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
