Клавиатурната подредба по БДС 5237:1978 е основната българска подредба за писане на кирилица.

Подредбата по БДС се използва най-напред при пишещите машини. При нея няма връзка между символите на кирилица и тези в подредбата QWERTY. Например, при подредбата БДС буквата „О“ отговаря на буквата „F“ на QWERTY подредбата, докато под фонетичната клавиатура съответната буква на кирилица е „Ф“.

Подредбата „БДС“ е оптимизирана за писане на български език, като най-често използваните букви – О, Н, Т и А – са поставени така, че да се печатат с по-силните пръсти – показалец и среден. Подредбата е от тип, при който гласните и полугласните са поставени от едната страна на клавиатурата, а повечето съгласни – от другата (с цел двете ръце да се редуват възможно най-често). Българските машинописци редовно печелят международни състезания по машинопис, (Космос, 1964 г.)^[1] печатайки със скорост от над 1000 знака в минута, което е съизмеримо със скоростта на говорене.

Обяснението за този феномен е просто. Съставянето на подредбата на машинописната клавиатура е съобразено със зависимостите между честотата на срещане на всяка буква в българския език, както и с тези между гласни и съгласни, и анатомията на ръката. С тези въпроси в България се е занимала комисия от машинописци стенографи при Народното събрание през 1907 – 1908 г. Въз основа на резултатите от това изследване е била разработена клавиатурата за десетопръстно писане на кирилица. (Това обяснява наличието на разлики при клавиатурите за руски, украински и другите ползващи кирилицата езици.)

При създаването на подредбата е отчетена нуждата от присъствието на специфичните за руската версия на кирилицата букви „Ы“ и „Э“, както и на кирилското десетично „І“ и латинското „V“ най-вероятно за изписване на римски цифри. Буква „Ы“ е сложена на мястото на голямата носовка „Ѫ“ от подредбата преди правописната реформа, а „Э“ е сложена на мястото на ят „Ѣ“.

Тъй като при внос на пишещи машини от чужбина в началото на ХХ век те са идвали със своя уникална подредба на буквите от кирилицата, е било трудно да се ползват различни пишещи машини от един и същи потребител. През октомври 1907 г. началникът на стенографското бюро на Народното събрание Теодор Гълъбов възлага на подчинените си да направят изследвания за честотата на звуците в българския език, като проследят употребата им в 10 000 думи от всички области на живота ^[2]. На 30 декември 1907^* г. втората национална конференция на машинописците приема „Обща българска знакова мрежа на българските пишещи машини“.

През 1913 г. в гимназиите започва обучение по писане с десетопръстната система по новата клавиатурна подредба.

Проектът за национален стандарт прБДС 5237:2006 „Клавиатурни подредби на устройства за писане на български език“ съдържа подредби за

• клавиатури на електронни устройства с 48 буквено-цифрови клавиша, с две системи за подреждане – „Азбучна“ (познатата „БДС“) и „Фонетична“;
• клавиатури на електронни устройства с 12 буквено-цифрови клавиша, също с две системи за подреждане – „Азбучна“ и „Фонетична“;
• клавиатури с 46 буквено-цифрови клавиша за пишещи и други офис машини – само „БДС“.

През 2006 г. Димитър Скордев, Факултет по математика и информатика, Софийски университет, и Димитър Добрев, Институт по математика и информатика, Българска академия на науките, предлагат проект за нова фонетична клавиатурна подредба, базирана на широко ползваната дотогава такава, но с някои промени. Подредбата е описана в прБДС 5237:2006, стандартът е приет от Технически комитет 80 на Българския институт за стандартизация (БИС) в края на 2006 г., и е включен в стандартните опции на операционната система Windows Vista. Още тогава ръководството на БИС забелязва нередности при приемането на проекта и не утвърждава стандарта.

• Клавиатурна подредба
• QWERTY
• Фонетична подредба (ЯВЕРТЪ)