Карави
| Карави Καράβι | |
| — село — | |
  Карави  Карави  Карави | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 6 m |
Карави, още Садина или Садена[1] (на гръцки: Καράβι, катаревуса Καράβιον, Каравион, до 1926 Σάδενα, Садена[2]), е бивше село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено в областта Урумлък (Румлуки), на няколко километра южно от Кулура, от което го отделя старото легло на река Бистрица. С изместването на леглото на реката Садина остава на левия бряг.
История
[редактиране | редактиране на кода]Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сантина (Santina), Берска епархия, живеят 100 гърци.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Садина е село в Берска каза и в него живеят 75 гърци християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Садина (Sadina) живеят 70 гърци.[5]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Садина остава в Гърция. Селото в 1918 година става част от община Мелики. В 1922 година в селото са заселени гърци бежанци - 23 семейства със 121 души.[6] В 1926 година е прекръстено на Карави.[1] В 1928 година Карави е смесено местно-бежанско селище с 223 бежански семейства и 93 жители бежанци.[7] Селото е част от община Мелики.[6]
При извършените мелиорации и корекции на коритото на Бистрица след 1933 година, селото се разпада и жителите му се изселват в Мелики.[6]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 216[6] | 124[6] | 170[6] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 24. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 25. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
