Капитан дядо Никола
Тази статия е за българския революционер. За предприятието вижте Капитан дядо Никола (завод).
| Никола Филиповски | |
| български войвода | |
| Роден |
1800 г.
|
|---|---|
| Починал |
Дончовци, Османска империя |
| Националност |  България |
Никола Филиповски известен като Капитан дядо Никола е български революционер.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден през 1800 г. в Силистра. Като младеж се установява във Влашко и се включва в политическия живот на българската емиграция.
През 1843 г. е един от водачите на Третия бунт в Браила, подготвен от българските емигранти. През месец октомври 1843 година е заловен от румънските власти и е осъден на 15 години затвор. Присъдата излежава в солниците Очнеле Мари край град Ръмнику Вълча. Амнистиран от властта през 1848 година.
По време на Кримската война (1853-1856) се установява в Търново като шивач. Под това прикритие започва революционна агитация и подготовка на въстание.
Повежда въстанието на 28 юли 1856 година. Бунтът тръгва от Лясковския манастир с благословията на манастирските братя. Дядо Никола повежда четата си от 13 души към Габровския Балкан, преследван от потеря от 300 души. На 31 юли 1856 година (стар стил) четата на Капитан дядо Никола се установява в Соколския манастир с идеята да го превърне в център на въстанието, където и е осветено знамето ѝ.
Решителната битка се провежда около моста „Шипка“, днес „Шиваров мост“ в Габрово, където въстаниците са разбити. Останалите живи се насочват към Трявна, като на 2 август Капитан дядо Никола загива край село Дончовци.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На капитан дядо Никола е наречена улица в квартал „Димитър Миленков“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедия България, т. 7, Издателство на БАН, София, 1996, стр.201
- e-periodicals.libraryvt.com[неработеща препратка]
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
