Йохан Вилхелм
3-ти херцог на Юлих-Клеве-Берг
Роден	28 май 1562 г.
Починал	25 март 1609 г. (46 г.)
Погребан	Дюселдорф, Федерална република Германия
Религия	Католическа църква[1]
Управление
Период	1592 – 1609
Предшественик	Вилхелм (Юлих-Клеве-Берг)
Герб
Семейство
Род	Дом Ламарк
Баща	Вилхелм (Юлих-Клеве-Берг)
Майка	Мария Австрийска
Братя/сестри	Карл Фридрих фон Юлих-Клеве-Берг Магдалена фон Юлих-Клеве-Берг Анна фон Клеве Мария Елеонора от Юлих-Клеве-Берг Сибила фон Юлих-Клеве-Берг
Съпруга	Якоба фон Баден (16 юни 1585) Антоанета Лотарингска (20 юни 1599)
Йохан Вилхелм в Общомедия

Йохан Вилхелм фон Юлих-Клеве-Берг (на немски: Johann Wilhelm von Jülich-Kleve-Berg; * 29 май 1562, † 25 март 1609) е епископ на Мюнстер от 1574 до 1585 г. и от 1592 до смъртта си херцог на Юлих-Клеве-Берг на херцогствата Юлих-Клеве-Берг и граф на Марк и Равенсберг.

Той е вторият син на херцог Вилхелм Богатия от Юлих-Клеве-Берг (1516 – 1592) и втората му съпруга ерцхерцогиня Мария Австрийска (1531 – 1581), дъщеря на император Фердинанд I.

От деветгодишната си възраст е възпитаван в манастир „Св. Виктор“ към Ксантен, където става пробст. На 28 април 1574 г. е избран за епископ на Мюнстер. След смъртта на по-големия му брат Карл Фридрих през 1575 г. Йохан Вилхелм става наследствен принц на Юлих-Клеве-Берг.

На 14 септември 1584 г. Йохан Вилхелм се сгодява за маркграфиня Якоба фон Баден (* 16 януари 1558, † 3 септември 1597), дъщеря на маркграф Филиберт фон Баден-Баден, и на 16 юни 1585 г. се жени за нея в дворцовата капела в Дюселдорф. Бракът е бездетен. През 1589 г. той се разболява душевно. Якоба има любовник, много по-младия амтман цу Монхайм Дитрих фон Хал. Тя е затворена в кула на двореца в Дюселдорф. На 3 септември 1597 г. тя е намерена мъртва, вероятно убита. През вечерта на 10 септември 1597 г. херцогинята е погребана без обществено присъствие в църквата Кройцхеренкирхе.

След убийството на Якоба Йохан Вилхелм се жени на 20 юни 1599 г. за херцогиня Антоанета Лотарингска (* 26 август 1568, † 23 август 1610), дъщеря на херцог Карл III от Лотарингия. И този брак е бездетен.

На 25 март 1609 г. Йохан Вилхелм умира без наследници, земите му отиват на чичо му и синовете му. Оловният ковчег на умрелия стои почти две десетилетия непогребан. Едва на 30 октомври 1628 г. се провежда държавно погребение от дворцовия двор в манастирската църква „Св. Ламбертус“.

• 
  Турнир в Дюселдорф по случай женитбата на Йохан Вилхелм и Якоба фон Баден
• 
  Йохан Вилхелм на 43 години,
  1605

След смъртта му започва война за Клевското наследство. Най-голямата от неговите сестри, Мария Елеонора, е омъжена за пруския херцог Албрехт Фридрих и има от него само дъщери, от които най-голямата Ана е омъжена за курфюрст Йохан Сигизмунд Бранденбургски. Втората сестра на Йохан Вилхелм Ана, има от пфалцграф Филип Лудвиг Нойбург син Волфганг Вилхелм (Пфалц-Нойбург). Тези два претендента, курфюрст и пфалцграф, искат признания на своите права на наследство по женска линия. Спорът завършва с договора в Клеве (19 септември 1666) между „Великия курфюрст“ Фридрих Вилхелм и синът на Волфганг Вилхелм (Пфалц-Нойбург), пфалцграф Филип Вилхелм (Пфалц): Клеве, Марк и Равенсберг са предадени на курфюрста на Бранденбург, Юлих и Берг – на пфалцграфа на Нойбург, Равенщайн едва през 1671 г. окончателно е предаден на пфалцграфа.

• H. Kock: Series episcorum Monasteriensium III, 143 ss.
• Joseph Niesert: Münstersche Urkundensammlung VII, 225 ff., Münstersche Geschichtsquellen III, 49 ff.
• Theiner: Annales eccl. II und III
• Adolph vom Kamp: Beschribung der Begrebnis weilandt Des Durchleuchtigen Hochgebornen Fursten Herren Herren Iohan-Wilhelm Hertzogen zu Gulich, Cleve und Berg Graue zu der Marck Rauensberg und Moers, herr Rauenstein: Cristseliger Gedechtnis Der letzte Auf Diesem fürstlichen Stam; Welche gehalten Vor den zu Dusseldorf den 30. Octobris 1628 Nach dem ihre Furst Gnade Leichnam Bey de 20 Jahr Nach Dero Seligen Absterben in der Hoff-Capellen Alda Oben der Erden unbegraben gestanden Digitalisat Universitäts- und Landesbibliothek Düsseldorf
• Mitteilungen – ungedruckten Akten von Max Lossen

• Olaf Richter, Die jülich-bergischen Räte und der Erbfolgestreit, in: Der Jülich-Klevische Erbstreit. Seine Voraussetzungen und Folgen. Vortragsband, hg. von Manfred Groten, Clemens von Looz-Corswarem und Wilfried Reininghaus, Düsseldorf 2011, S. 111 – 136 (= Publikationen der Gesellschaft für Rheinische Geschichtskunde, Vorträge 36; Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Westfalen, NF 1; Veröffentlichungen des Arbeitskreises Niederrheinischer Kommunalarchivare).
• Sabine Graumann: „So ist die Haubtesblödigkeit nit besser“, Medizinische Consilia für Herzog Johann Wilhelm von Jülich-Kleve-Berg (1562 – 1609), in Hildener Museumshefte 5 (1993) S. 83 – 107.
• H.C. Erik Midelfort: Mad Princes of Renaissance Germany. University Press of Virginia 1994 ISBN 0-8139-1501-5; deutsche Übersetzung von Peter E. Mayer unter dem Titel „Verrückte Hoheit. Wahn und Kummer in deutschen Herrscherhäusern“, Stuttgart 1996, S. 138 – 170, ISBN 3-608-91236-3.
• Rolf-Achim Mostert: Wirich von Daun Graf zu Falkenstein (1542 – 1598) – ein Reichsgraf und bergischer Landstand im Spannungsgefüge von Machtpolitik und Konfession, Diss. Düsseldorf: Heinrich-Heine-Universität, 1997.
• Rolf-Achim Mostert: Der jülich-klevische Regiments- und Erbfolgestreit – ein Vorspiel zum Dreißigjährigen Krieg. In: Stefan Ehrenpreis (Hrsg.): Der Dreißigjährige Krieg im Herzogtum Berg und seinen Nachbarregionen, Neustadt/Aisch 2002, S. 26 – 64, ISBN 3-87707-581-9
• Stieve: Zur Geschichte der Herzogin Jakobe von Jülich (Zeitschrift des bergischen Geschichtsvereins XIII, 1 ff.)
• Stieve: Actenstücke und Regesten zur Geschichte der jülicher Lande (a. a. O. XVI, 1 ff.)
• A. Mörath: Beiträge zur Geschichte der rheinischen Linie des Fürstenhauses Schwarzenberg (a. a. O. XVI, 20f ff.)
• Beer von Lahr: Originaldenkwürdigkeiten eines Zeitgenossen am Hofe Johann Wilhelms III., Herzogs von Jülich. Düsseldorf 1834
• P. Ph. Wolf: Geschichte Maximilians I. (von Baiern) und seiner Zeit II, 514 Anm. 1
• Karl Wilhelm Bouterweck (Hg.), Die Regiments-Ordnung vom 11. December 1592, in: Zeitschrift des bergischen Geschichtsvereins II, 201 ff.
• Monatsschrift für die evangelische Kirche der Rheinprovinz und Westfalens 1853, I, 20 ff.
• Felix Stieve: Johann Wilhelm, Herzog von Jülich-Cleve. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 228 – 230.
• zum 20. Todestag: Beschribung der Begrebnis weilandt Des Durchleuchtigen Hochgebornen Fursten Herren Herren Iohan-Wilhelm Hertzogen zu Gulich, Cleve und Berg Graue zu der Marck Rauensberg und Moers, herr Rauenstein: Cristseliger Gedechtnis Der letzte Auf Diesem fürstlichen Stam; Welche gehalten Vor den zu Dusseldorf den 30. Octobris 1628 Nach dem ihre Furst Gnade Leichnam Bey de 20 Jahr Nach Dero Seligen Absterben in der Hoff-Capellen Alda Oben der Erden unbegraben gestanden. – Düsseldorf, 1628. Digital, Universitäts- und Landesbibliothek Düsseldorf
• Manfred Wolf: Johann Wilhelm. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 491 f.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Йохан Вилхелм (Юлих-Клеве-Берг).

• Cleves5