Йоан Дебърски е български духовник, първият предстоятел (между 1018/19 и 1037 г.) на Охридската архиепископия. Според някои изследователи, той е последният патриарх до падането на българската държава под византийска власт - Давид Български.^[1]

Според Дюканжовия списък Йоан Дебърски е роден в селото Агноандика, чието местоположение е неизвестно, но се предполага, че се е намирало в областта Дебър. Той е българин по народност и до заемането на архиепископския трон е игумен на манастира „Света Богородица“ в Дебър.^[2]

Сърджан Пириватрич привежда доводи за това, че Йоан е бил български патриарх още преди византийското завоевание от 1018 г. и сочи, че именно Йоан вероятно е поръчал житието на св. Антоний Велики да се преведе на славянски език.^[3]

Според Генадий Литаврин, Иван Снегаров и други историци, непосредствено след падането на Охрид през 1018 година Йоан Дебърски е избран от местния синод за патриарх и е утвърден от император Василий II. Императорът запазва автокефалността на Българската православна църква, но неканонично я понижава в ранг от патриаршия в архиепископия.^[2]

Сведенията за дейността на Йоан като архиепископ са оскъдни. Успява да издейства от Василий II три грамоти в периода 1019-1020 г. Те се отнасят до епархиите на археопископа, правата на археопископа и епископите^[4]. Той остава на престола до смъртта си, за която се предполага, че е настъпила около 1037 година. (За това говори бележка в т. нар. Виенски ръкопис на хрониката на Йоан Скилица, според която той е починал при управлението на Михаил IV Пафлагонски (1034—1041).^[2]

• „Принос към историята на първия охридски архиепископ Йоан от Дебърско“, публикувано в сп. „Училищен преглед“, книга 39, София, 1940 година
• Архиепископ Йоан Дебърски, pravoslavieto.com
• Кирил Бигорски от Битоля, Вардарска Македония - "Јован Дебранин како Архиепископ Охридски и прв ктитор на Свештената Бигорска Обител", Бигорски манастир, 31 август 2020 година

Портал „Македония“