Йоаким Скопски
| Йоаким Скопски | |
| гръцки духовник | |
 | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 28 февруари 1868 г.
|
Йоаким (на гръцки: Ιωακείμ) е гръцки духовник, скопски митрополит на Цариградската патриаршия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]По произход Йоаким е грък – роден е на остров Бургасада (Антигони).[2][1] Служи като протосингел на Кизическата епархия.[1]
Йоаким оглавява скопската катедра през юни 1844 година,[1][3][2] въпреки исканията на жителите на епархията, начело с хаджи Георги Попович и хаджи Христо Попович, митрополит да стане българин. Подобно на предшественика си Гавриил III Скопски, Йоаким също провежда по-гъвката политика. Йоаким започва да учи български език, понякога чете на черковнославянски по време на литургии[4] и известно време не пречи на българското просветно дело, като позволява в катедралния двор да се построи нова сграда на българското общинско училище. В това училище дълго преподава българският възрожденски просветен деец Йордан Хаджиконстантинов Джинот, но Йоаким успява да издейства арестуването му на 20 януари 1857 година и Джинот е изгонен от Скопие. След това Йордан Хаджиконстантинов се връща в града, но властите го екстернират окончателно независимо от препоръчителните му писма. В 1858 година в града се празнува за пръв път денят на братята Кирил и Методий, като митрополит Йоаким отслужва на 11 май тържествената литургия, но тази отстъпка е само привидна, защото Йоаким налага да се отслужва на гръцки език, поставя свои хора за епитропи и насила събира голям данък владичина. Поради тези причини в 1858 – 1860 година започват вълнения в Скопска епархия срещу митрополита. Георги Карайовев се изявява в Скопие като противник на Йоаким и агитира селяните да не плащат непосилно високата владичина.[5]
На 20 март 1864 година Йоаким пристига в Цариград.[6]
Йоаким прави своя дякон Паисий свой викарен епископ за Вранска област от епархията. Докато Йоаким е член на Светия синод в Цариград в 1865 – 1867 г., го замества Паисий.[3][7]
Йоаким остава скопски митрополит до 1868 година, когато на 28 февруари[3][1] умира в Скопие. Погребан е в катедралната църква „Света Богородица“.[5] Наследява го викарният му епископ Паисий Перистерски.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Σκοπίων κυρός Ιωακείμ. (;-1868) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 3 януари 2021 г.
- ↑ а б Αγγελόπουλος, Αθανάσιος. Πατριαρχικά έγγραφα-πειστήρια περί της συμβιώσεως Ελλήνων και Σέρβων ορθοδόξων εν Βορείω Μακεδονία και Παλαιά Σερβία το β΄ ήμισυ του 19ου αιώνος // Μακεδονικά 21. 1981. σ. 118. Посетен на 22 март 2015.
- ↑ а б в г Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 229. Посетен на 3 февруари 2014. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 127.
- ↑ а б Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 230. Посетен на 7 септември 2014.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 393. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
| Гавриил | → | скопски митрополит (юни 1844 – 28 февруари 1868) |
→ | Паисий |
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
