Икономика на Франция
| Икономика на Франция | |
| Ранг |
|
|---|---|
| Валута | Евро (EUR, €) |
| Търговски организации | ЕС, СТО, ОИСР |
| Група |
|
| Статистика | |
| БВП | |
| Ръст на БВП |
|
| БВП на глава от населението | |
| БВП по сектор |
|
| Инфлация (Индекс на потребителските цени) | |
| Население под прага на бедността | |
| Коефициент на Джини |  28,5 нисък (2018, Евростат)[7] |
| Работна сила | |
| Работна сила според професията |
|
| Безработица | |
| Основни индустрии | машини, химикали, автомобили, металургия, самолети, електроника; текстил, преработка на храни; туризъм |
| Външна търговия | |
| Износ |  $549,9 млрд. (2017)[5] |
| Износни стоки | машини и транспортно оборудване, самолети, пластмаси, химикали, фармацевтични продукти, желязо и стомана, напитки |
| Партньори за износ | |
| Внос | $601,7 млрд. (2017)[5] |
| Вносни стоки | машини и оборудване, превозни средства, суров нефт, самолети, пластмаси, химикали |
| Основни партньори за внос |
|
| Преки чужди инвестиции | |
| Външен дълг |  $5,36 трлн. (31 март 2016)[5] |
| Публични финанси | |
| Държавен дълг | |
| Бюджетен дефицит | |
| Приходи | 52,6% от БВП (2019)[12] |
| Разходи | 55,6% от БВП (2019)[12] |
| Валутни и златни резерви | $156,4 млрд. (31 декември 2017)[5] |
| Страница в CIA The World Factbook | |
Франция е една от икономически най-мощните държави в света. По обем на БВП тя е на второ място в Европа и на пето в света. Важни особености на стопанството на страната са силното влияние на големите френски банки и на транснационалните компании, както и високият дял на държавния сектор (около 30 %).
Първичен сектор
[редактиране | редактиране на кода]Делът на заетите в отраслите на първичния сектор е сравнително нисък – само 4 %.
Аграрното стопанство е високоефективно, модерно и финансово стимулирано от държавата. Неговата специализация е животновъдно-растениевъдна. Животновъдството се развива в няколко направления – месно, месо-млечно и крайградско. Специализиращи отрасли са говедовъдство, свиневъдство, птицевъдство и овцевъдство. По производство на месо Франция е на първо място в Европа и на четвърто място в света (след САЩ, Китайската народна република и Бразилия). Райони с развито животновъдство са Централният френски масив, Пиренеите, Западните Алпи, Нормандия и Бретан. Растениевъдството е интензивно и многоотраслово. Неговата специализация е в отглеждането на зърнени култури (35% от растениевъдната продукция), плодове и зеленчуци (30%), грозде (18%) и др. Аграрното стопанство формира значителен дял (15%) в износа на страната.
Добивните отрасли (добив на горива, рудни и нерудни изкопаеми) намаляват своя дял при формирането на БВП. Риболовът е традиционен за селищата по атлантическия бряг.
Вторичен сектор
[редактиране | редактиране на кода]Делът на заетите в него е 26 % от общия брой на заетите в стопанството. Специализиращи отрасли на промишлеността са енергетиката, металургията, машиностроенето, химическата и леката промишленост.
Енергетиката използва разнообразни енергоизточници – местни и вносни: въглища, нефт, природен газ, ядрено гориво, хидроресурси и др. Над 80 % от електроенергията се произвеждат в АЕЦ. Франция е на второ място по инсталирани мощности на АЕЦ – 17,7% от тези в света. Сериозен проблем е съхраняването на радиоактивните отпадъци. В Сен Мало (на атлантическия бряг) е изградена приливно-отливна електроцентрала.
Металургията и машиностроенето се развиват под влиянието на следните фактори – собствени суровини, висококвалифицирана работна сила, използване на модерни технологии и приоритетно развитие на високитехнологичните машиностроителни подотрасли. Главни металургични центрове са Мец, Нанси (Горна Лотарингия), пристанищният център Дюнкерк, Лил и Валансиен (Фландрия). От високотехнологичните машиностроителни подотрасли специализиращи са автомобилостроенето (Рено, Пежо, Ситроен) с центрове Париж, Лион, Лимож, Хавър; самолетостроенето (Париж, Тулуза); ракетостроенето; жп машиностроенето, корабостроенето и др. Териториалното разположение на химическите предприятия е в северните крайбрежни територии, които са в близост до суровините, както и в Клермон Феран, Лион, Орлеан и др. Шестата и десетата по големина петролна компания в света – Елф и Тотал, са френски.
Текстилната и хранително-вкусовата промишленост са традиционни отрасли за Франция. Сега предприятията и фирмите от тези отрасли са оборудвани с модерна техника и произвеждат продукция с високо качество. Франция е водещ производител на месо, сирене и вина (с центрове Южна Франция, Бретан и Нормандия). Вълнотекстилната промишленост е съсредоточена в Северна Франция (Лил), памукотекстилната – в Северозападната Франция и копринената – в Лион.
Третичен сектор
[редактиране | редактиране на кода]В третичния сектор делът на заетите е най-голям – 70 %, но участието му във формирането на БВП и износа на страната е по-малък. Силно развити са транспортът и туризмът. Гъстотата жп мрежата във Франция е голяма – едно от първите места в Европа. Изградени са високоскоростни жп магистрали (средна скорост 300 км). Такава жп линия е Париж – Марсилия (Монпелие), по която годишно се превозват 40 млн. пътници. Страната разполага с модерни пристанища (Марсилия, Хавър, Дюнкерк) и летищни комплекси (общо 80, най-големите от които са в Париж, Ница, Лион, Тулуза, Марсилия). Развит е и тръбопроводният транспорт.
Франция е една от страните с най-добре развит туризъм в света. Годишно тя се посещава от 80 – 85 млн. туристи. Факторите за това са многобройните природни и културно-исторически обекти със световна известност, музеите, качествената материално-техническа база за туризъм и високата култура на обслужване на туристите. Притегателен туристически център е Париж с Лувъра, Айфеловата кула, Пантеона, триумфалната арка (стара и нова), музея на Орсе, катедралите Нотр Дам, Сакре Кьор и др. Незабравими са впечатленията от туристическите маршрути по р. Сена, до хълма на художниците – Монмартър, до Латинския квартал; парижките кафенета и др. Известни планински курорти са Гренобъл и Шамини.
Търговията е на първо място по брой на заетите. Силно развити са и вътрешната, и външната търговия. Увеличава се търговският обмен със страните от Източна Европа, ОНД, Африка.
Образованието, наука и здравеопазването се развиват благодарение на активната финансова помощ на държавата и спонсорството от фондации и родолюбиви граждани. Университетите в Париж (Сорбоната), Лион, Нанси, Марсилия, както и изследователските медицински центрове в Париж, Амиен, Мюлуз са сред най-авторитетните в света.
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]Безработицата във Франция през февруари 2012 г. е 10%. [13]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ World Economic and Financial Surveys World Economic Outlook Database—WEO Groups and Aggregates Information April 2020 // Международен валутен фонд. Посетен на 25 май 2020.
- ↑ World Bank Country and Lending Groups // Световна банка. Посетен на 25 май 2020.
- ↑ а б в World Economic Outlook Database, October 2019 // International Monetary Fund. Посетен на 13 юни 2020.
- ↑ а б в г д World Economic Outlook Database, April 2020 // Международен валутен фонд. Посетен на 13 юни 2020.
- ↑ а б в г д е ж з и к л The World Factbook // Централно разузнавателно управление. Архивиран от оригинала на 2020-05-09. Посетен на 2 юни 2019.
- ↑ People at risk of poverty or social exclusion // Евростат. Посетен на 13 юни 2020.
- ↑ Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey // Евростат. Посетен на 13 юни 2020.
- ↑ Labor force, total – France // Световна банка. Посетен на 13 юни 2020.
- ↑ Employment rate by sex, age group 20 – 64 // Евростат. Посетен на 2 юни 2019.
- ↑ Unemployment by sex and age – monthly average // Евростат. Посетен на 13 юни 2020.
- ↑ Youth unemployment rate // ОИСР. Посетен на 13 юни 2020.
- ↑ а б в г д е Euro area and EU27 government deficit both at 0.6% of GDP // Евростат. Посетен на 13 юни 2020.
- ↑ Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.
| |||||||
.svg)
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
