Изворска планина
| Изво̀рска планина | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Кюстендил, Сърбия) |
| Част от | Милевско-Конявска планинска група |
| Най-висок връх | Плоча |
| Надм. височина | 1242,2 m |
| Подробна карта | |
 | |
Изво̀рска планина (или Изво̀рски Рудини) е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, част от Милевско-Конявската планинска група в историко-географската област Краище, в Област Кюстендил.[1]
Планината е част от Милевско-Конявската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 129 до гранична пирамида 144 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От север на юг дължината ѝ е 12 км, а ширината ѝ до 8 км. На югозапад и юг долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя съответно от планините Дукат (в Сърбия) и Чудинска. На изток долината на река Уйнещица (ляв приток на Драговищица) я отделя от Земенска планина, а на североизток чрез седловина висока 1148 м се свързва с Кобилска планина. На север чрез седловината Славчето (960 м, на границата със Сърбия) се свързва с Милевска планина.[1]
Билото на планината е плоско и нахълмено, над което се издигат заоблени върхове, най-висок от които е връх Плоча (1242,2 м), разположен на граничната бразда при гранична пирамида № 140, на около 1 км западно от крайните махали на село Горни Коритен.[1]
Изградена е от триаски, палеогенски и плиоценски наслаги. Преобладаващата почвена покривка е представена от кафяви горски, канелени горски почви и рендзини. Обрасла е с естествена широколистна гора, а на места има залесявания с иглолистни насаждения.[1]
В планината и по нейните склонове са разположени 1 град и 9 села, от които:
- В България – 5 села: Горни Коритен, Горно Уйно, Долни Коритен, Долно Кобиле и Уши;
- В Сърбия – 1 град и 4 села: Белут, Босилеград, Извор, Млекоминци и Рибарци.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 221 – 222.
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
