Иво Инджев
български журналист и блогър
Роден	16 април 1955 г. (69 г.) София, Народна република България
Литература
Жанрове	репортаж
Семейство
Съпруга	Росица Павлова-Инджева
Уебсайт	ivo.bg

Иво Любомиров Инджев е български журналист, блогър и автор на публицистични книги. Член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз.^[1] Бил е главен директор на Българската телеграфна агенция (1990 – 1993) и телевизионен водещ на предаването „В десетката“ по bTV (2000 – 2006). ^[2]

Иво Инджев получава средно образование в XI гимназия, която през 1971 г. става Софийска математическа гимназия. Завършва висше образование в СССР, специалност „История на Азия и Африка“ в Московския държавен университет (Институт за страните от Азия и Африка). Владее общо четири чужди езика – английски, арабски, руски и немски.^[2]

През 2010 г. става носител на отличието „Наградата на публиката“ в рамките на кампанията „Човек на годината“, организирана от Българския хелзинкски комитет^[3]. През 2015 г., във връзка с номинацията на Джок Полфрийман за „Човек на годината“, Иво Инджев пише в блога си:^[4]

• В началото на кариерата си Иво Инджев пише за сп. „Български журналист“
• 1983 – 1987 г. – кореспондент на БТА в Бейрут
• 1989 – 1993 г. – Главен директор на БТА
• 1993 – 1994 г. – Главен редактор на в. „Експрес“
• 1994 – 1995 г. – Главен редактор на в. „Демокрация“
• 1994 – 1996 г. – Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти
• 1995 – 2000 г. – Коментатор в радио Свободна Европа
• 2000 – 2006 г. – Водещ на авторското предаване „В десетката“ по bTV

През 1999 г. е говорител на Комитета по посрещането на президента на САЩ Бил Клинтън, при посещението му в България на 21 ноември същата година.^[5]

На 8 октомври 2006 г. е излъчено последното предаване „В десетката“, в което Иво Инджев задава въпрос на събеседниците си относно информация за апартамент, притежаван от тогавашния президент Георги Първанов. Няколко дни по-късно предаването му е свалено от ефир и bTV прекратява договора си с водещия по взаимно съгласие. От телевизията излизат с официално изявление на изпълнителния директор на bTV Албърт Парсънс, цитирано от БТА. „Въпреки големия си и безспорен професионален опит и заслужена популярност, водещият на авторитетното публицистично предаване „В десетката“ си позволи грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика“ се казва в изявлението.^[6]

В интервю за вестник „Шоу“^[7] от 25 октомври 2007 г. Инджев огласява информация, че има досие в Държавна сигурност, като по този начин става единственият журналист, направил – по думите на президента Петър Стоянов един „жест освен на кураж, един много интелигентен жест“. Година по-късно Комисията за разкриване на досиетата с Решение № 50/ 08.10.2008 г.^[8] потвърждава съобщеното от Инджев, като допълва, че той бил действал под псевдонима „Ивайло“ като секретен сътрудник към Първо главно управление на ДС – разузнаване. За разлика от някои от другите хора, обявени за сътрудници на ДС със същото решение, за Инджев липсва информация да е писал собственоръчно агентурни сведения, както и да е предавал устно такива сведения. В интервюто от 25 октомври 2007 г. за в. „Шоу“ журналистът съобщава, че поради връзката си с бъдещата си съпруга – германката Регина – ДС прекратява връзките си с него. В същия ден, в който Комисията излиза с решението си, Инджев доразвива темата за сътрудничеството с ДС в отделна статия в своя блог със заглавие „Предизвиквам ги!“^[9]

През 2008 г. Иво Инджев започва да списва собствен блог на политическа тематика. За около 10 години от неговото съществуване има близо 40 милиона посещения.^[1]

От 2015 г. е член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз.^[1]

От 2009 г. е издал самостоятелно седем книги и още една – в съавторство с Георги Котев. Книгите му се радват на голям читателски успех.^[10][11]

След Десетоноемврийския преврат Иво Инджев споделя за живота си по време на социализма:^[9]

На 6 август 2008 г., три дни след смъртта на руския дисидент и Нобелов лауреат Александър Солженицин, Инджев пише за него в блога си:^[12]

През 2015 г. Иво Инджев пише в блога си, че „демокрацията ни огря, но се натъкна на руска пропагандна реваншистка контраофанзива“ и че „Русия води информационна война срещу България“.^[13] Счита, че България „е и ще бъде лоялен член на Европейския съюз и НАТО. Политици, организации и медии, които агресивно застават срещу този наш избор и опитват да ни откъснат от европейската общност, следва да бъдат третирани като национални предатели.“^[14]

Иво Инджев нарича Паметника на Съветската армия в София „МОЧА“ („Монумент на окупационната Червена армия“) и редовно организира протести и други обществени инициативи за неговото премахване.^[15] Нарича Русия „империя на злото“^[16] и „държава – лешояд“^[17] и се изказва за нея по следния начин:

В публикациите си Инджев понякога иронично използва наименованието, което в Турция имат за Република България – „Булгаристан“.^[19][20] Според него с Турция имаме сравнително добросъседски отношения:

Инджев е женен, има две деца от брака си с Росица Павлова-Инджева и три деца от първия си брак.^[22]

• Инджев, Иво. Мълчанието е злото. Център за социални практики, 2009. ISBN 978-954-9853-20-9.
• Инджев, Иво. Президент на РъБъ. Enthusiast, 2010. ISBN 978-954-8657-11-2.
• Инджев, Иво. Течна дружба. Enthusiast, 2011. ISBN 978-954-8657-77-8.
• Инджев, Иво, Котев, Георги. Ядреналин. Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-64-2.
• Инджев, Иво. Премиер на РъБъ. Сиела Норма АД, 2013. ISBN 978-954-28-1301-9.
• Инджев, Иво. Течна дружба 2. Сиела Норма АД, 2014. ISBN 978-954-28-1533-4.
• Инджев, Иво. Течна дружба 3. Руските хибридни войни против България и българите през вековете. Сиела Норма АД, 2015. ISBN 978-954-28-1697-3.
• Инджев, Иво. Измамата „Сан Стефано“. Руско-турската поробителна война. Сиела Норма АД, 2018. ISBN 978-954-28-2648-4.
• Инджев, Иво. Измамата „Сан Стефано“. От русификацията на България до "денацификацията" на Украйна. (Второ преработено и допълнено издание). Сиела Норма АД, 2022. ISBN 978-954-28-3870-8.

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Иво Инджев
• Официален блог на Иво Инджев

Нормативен контрол GND ISNI LCCN NKC VIAF

Портал „Биографии“          Портал „Култура“          Портал „София“          Портал „България“