Иван Николов Татарчев е български юрист, главен прокурор на България от 1992 до 1999 година.

Иван Татарчев е роден на 29 август 1930 година в София. Неговият дядо Михаил Татарчев е брат на Христо Татарчев, един от създателите на ВМРО, а чичо му е Асен Татарчев, деец на ММТРО. Другият му дядо Иван Крафти е първият главен прокурор към Върховния административен съд след 1912 година.^[1]

През 1952 година Иван Татарчев завършва право в Софийския университет. От 1956 до 1961 година работи като адвокат в Малко Търново, Разлог и Разград. От 1958 година до 1961 година е лишен от право да упражнява професията си по политически причини. През това време работи като каменоделец 5 години, след което му се възстановяват правата да практикува.

През периода от 1966 година до 1990 година е адвокат в София. Реабилитиран е като репресиран от комунистическата власт. С указ на президента от 19 февруари 1992 година до 19 февруари 1999 година Иван Татарчев заема длъжността главен прокурор на България.

Иван Татарчев е сменен от Никола Филчев на поста Главен прокурор на Република България.

Иван Татарчев се представя като потомствен патриот и националист. По думите му неговият чичо е осъден на смърт през 1945 г. в Скопие като „великобългарски шовинист“ и той се превръща в негова „пътеводна звезда“.^[2]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Иван Татарчев.

• Всички управляващи се страхуват от прокуратурата Архив на оригинала от 2005-12-02 в Wayback Machine., интервю на Анелия Башева, в-к „Стандарт“ от 8 март 2001 г.

Портал „Биографии“          Портал „Политика“          Портал „Право“          Портал „Македония“          Портал „България“

Нормативен контрол CONOR.BG