Зондски острови Kepulauan Sunda
Големи Зондски острови   Малки Зондски острови   Молукски острови
Местоположение	Югоизточна Азия
Площ	1 700 000 km²
Население	244 900 000 души (2010) 144 души/km²
Най-висока точка	4095 m н.в.
Местоположение в Индийски океан -2, 110

Зондските острови (на индонезийски: Kepulauan Sunda; на зондски: Kapuloan Sunda) е архипелаг в Югоизточна Азия между Малайския полуостров и Нова Гвинея и между Индийския океан и Тихия океан. Съставен е от няколко по-големи острова и многобройни по-малки острови. Повечето от тях са владение на Индонезия. Северната част на остров Борнео принадлежи на Малайзия и Бруней, докато източната част от остров Тимор от 2002 г. е владение на държавата Източен Тимор.

Общата площ на архипелага е над 1,7 млн. km². Зондските острови обикновено се делят на две подгрупи:

• Големи Зондски острови: Суматра, Ява, Борнео, Сулавеси.
• Малки Зондски острови: Бали, Ломбок, Сумбава, Сумба, Тимор, Барат-Дая, Флорес и други.

Площта на Големите Зондски острови възлиза на около 1,5 млн. km², на Малките Зондски острови – 128 хил. km², а на Молукските острови – 83,7 хил. km². Най-големият остров от групата е Борнео (734 хил. km²). Целият архипелаг включва над 3000 острова.

Всички Големи и повечето от Малките Зондски острови са обградени от множество много малки островчета. Някои специалисти считат Молукските острови за отделен архипелаг, което по същество е условен въпрос. Заедно със съседния Филипински архипелаг, Зондските острови образуват по-големия Малайски архипелаг.

Територията на Зондските острови като цяло е планинска, но съществуват и две обширни низини: една на Борнео и една на Суматра. Най-високите точки на островите: Кинабалу, 4100 m (Борнео), Кринчи, 3805 m (Суматра), Семеру, 3676 m (Ява), Рантокомбола, 3455 m (Сулавеси), Сегара-Ринджани, 3676 m (Ломбок). В архипелага са разположени над 130 вулкана, а районът му е сеизмично активен. Зондските острови са образувани вследствие сблъскването на Индо-Австралийската плоча и Евразийската плоча.^[1]

Бреговете на архипелага се мият от Южнокитайско и Арафурско море. В самия архипелаг са разположени множество вътрешните морета. Реките като цяло са планински, кратки и бурни. Най-големите реки са: Капуас, Барито, Каян, Раджанг (Борнео) и Хари (Суматра).

Зондските острови разделят следните междуостровни морета:

• Южнокитайско море
• Яванско море
• Море Сулу
• Море Сулавеси
• Море Флорес
• Море Банда
• Море Серам
• Молукско море
• Тиморско море
• Море Саву
• Арафурско море

Климатът на Зондския архипелаг е екваториален и субекваториален (в южната част). Горите са основно влажни и вечнозелени, като на отделни места се срещат и сухи саванни гори. Валежите са много – на Борнео и западното крайбрежие на Суматра са около 3000 mm годишно. Средната януарска температура е около 24 °С, а средната юлска достига 32 °С. Флората и фауната са изключително разнообразни и богати, като се срещат множество ендемити.^[2]

По време на последната ледникова епоха, когато нивото на морето е било 100 m по-ниско от днешното, Зондските острови са били съединени помежду си и с Индокитай.

Архипелагът е заселен от много народи с различни културни и сходни езици.

Има находища на следните полезни изкопаеми: олово, боксити, никел, мед, манган, цинк, хром, калай и петрол. Около 60% от общата територия на островите е заета от гори с ценни тропически видове дървета. Площта на Малките Зондски острови е заета главно от селскостопански земи, посеви с ориз, царевица и технически култури. В аграрно и промишлено отношение, най-развит е остров Ява.