Жасмин

Многоцветен жасмин (J. polyanthum)

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Устноцветни (Lamiales) семейство: Маслинови (Oleaceae) род: Жасмин (Jasminum)

Научно наименование

Jasminum Linnaeus, 1753

Жасмин в Общомедия

[ редактиране ]

Жасминът (Jasminum) е род растения от семейство Маслинови (Oleaceae). Съществуват около 200 вида, виреещи в тропическите и умерени топли райони на Европа, Азия, Австралия и Океания. Култивирането на жасмин е широко разпространено заради характерния аромат на цветовете му.^[1]

Най-вероятно произхожда от Персия или Индия.

Названието на рода идва от персийски език (yasameen – „дар от Бога“), преминавайки през арабски и латински език.

В Индия жасминът бил наричан „Лунна светлина на любовта“, „Царицата на нощта“, „Лунен храст“, „Владетелката на цветята“ заради омайния му нощен мирис и нежния загадъчен, почти „лунен“ цвят.^[2]

Жасминът има вечнозелени и листопадни разновидности, храсти и лиани. Цветовете му могат да бъдат прости, тройни или перести, обикновено с размер около 2,5 cm в диаметър. Те са бели или жълти на цвят, а в редки случаи могат да бъдат червеникави, кремави или розови.

Произходът на жасмина са тропическите и субтропическите райони на Европа, Азия, Австралия и Океания, въпреки че само един от видовете е местен за Европа. Центърът на разнообразие се намира в Южна и Югоизточна Азия.

През XVIII век жасминът е пренесен в Европа.

Важна роля в естествения аромат на жасмина е жасмон (jasmone, C₁₁H₁₆O). Други съществени съединения, участващи в аромата му, са бензил ацетат, бензилов алкохол, бензил бензоат, цис-3-хексенил, метилантранилат, крезол, индол, евгенол и линалол. Jasmone може да съществува в две изомерни форми – цис-jasmone и транс-jasmone. Естественият екстракт съдържа само цис формата, докато синтетичен материал често е смес, съдържаща двете форми, с преобладаваща цис форма. И двете форми имат подобни миризми и химични свойства.

Жасминът е дал името на „жасмонат“ – група от растителни хормони, които регулират растежа и развитието, като водят до откриването на молекулярната структура на жасмонатите. Към жасмоната се отнасят жасмонова киселина и нейните естери, например, метил жасмоната, който е изолиран от жасминовото масло на Jasminum grandiflorum.

В растителните защитни механизми са включени основно три хормона – салицилова киселина, жасмонат (jasmonic acid) и етилен. Холандски изследователи установяват, че всяка имунна реакция се стартира след „кратко съвещание“ между трите хормона, като те никога не действат едновременно, т.е. растенията не изпадат в защита „ва банк“, както някога се е смятало. Жасмонатът може да се контролира от салициловата киселина само ако вече не се е „кооперирал“ с етилена. Дали етиленът или салициловата киселина ще поемат контрола над жасмоната зависи единствено от вида и повсеместността на вредителя и нанесените на растението вреди. По сигнал на жасмоната клетките могат за минути да изпратят на фронта цял арсенал от способни да обезвредят вредителите протеини (т. нар. „JAZ протеини“).^[3]

Жасмонатът се синтезира от линоленовата киселина и има структура от петчленен пръстен (аналог е на простагландина – хормони при бозайниците, синтезирани от мастните киселини). Съдържанието на жасмонат в тъканите на растенията се различава в различните етапи на развитие и зависи от стимули на околната среда – примерно повишава се при нарушаване целостта на растението.

Жасминът се отглежда заради цветовете си. В наши дни се култивира в Мароко, Египет, Франция, Алжир и Китай. Растението се ползва като градинско, декоративно стайно и за рязан цвят. Цветовете му се носят в косите на жените от Южна и Югоизточна Азия.

Жасминов чай се консумира в Китай – чист или с основа от зелен или бял чай.

Жасминът се ползва и за водещ аромат в производството на бира, като се добавя в процеса на производство в точката на кипене.

Жасминовият сироп, направен от цветове, се използва като овкусител.

Концентратът от жасмин е едно от най-скъпите на света етерични масла. Основни производители на жасминово етерично масло са Индия, Египет, Китай и Мароко.

Ценените съставки в парфюмерията са метилантранилат (methyl anthranilate), индол (indole), бензил ацетат, бензилов алкохол (benzyl alcohol), линалол, скатол (skatole) и др. В парфюмите жасминовият цвят се използва като основна, базова нотка. Комбинира се добре с аромата на лайката, цитрусовите масла и розата.

Жасминът се ползва за укрепване на имунната система, намаляване процеса на стареене, облекчаване на болки и др. Смята се, че действа като афродизиак, заради наличието на линалол, индол и бензоен ацетат.

Жасминът е едно от основните растения, които се използват в ароматерапията. Cis-jasmone и cis-jasmonate – двете основни жасминови ароматни съединения, увеличават активността на рецепторите на гама-аминомаслената киселина (γ-Aminobutyric acid) и по този начин действат като антидепресант и успокоително, дори когато се абсорбират чрез инхалация.

В продължение на векове, жасминът се счита на Изток като символ за красота и женствено изкушение. Това е женски аромат. Жасминът е символ на романтика и любов, благодат и изящество, чувственост и бодрост^[4]. В поезията жасминовият цвят символизира самата нощ и тайните, които тъмнината може да скрие и само луната може да види.

• В Египет Клеопатра VII отива да посрещне Марк Антоний с лодка, чиито платна са покрити с жасмин.
• В Индия богът на любовта Кама прикрепва жасмин към стрелите на любовта, които изпраща. От там е останало вярването, че жасминът прави човешката душа податлива на силни чувства и обич, заради което индийските булки носят жасминови цветове в косите си. Жасминовият гирлянд, поставен на врата на госта говори за приятелството, добрите намерения на хората и загрижеността им един за друг. Смята се за любимо цвете на Вишну и Шива.
• В Китай жасминът се смята за символ на женското милосърдие.
• В Тунис предлагането на Бял жасмин (Jasminum polyanthum, White Jasmine) е признание за любов.
• Във френския фолклор жасминът е символ на 66-годишнината от брака.
• В Хавай видът Jasminum sambac е може би най-популярното цвете. Ползва се в нанизи и се възпява в песни.
• В цяла Южна Азия жените използват цветовете на жасмина като украшение за коса.

• 
  Антоний и Клеопатра, от Лорънс Алма-Тадема
• 
  Бял жасмин
  (Jasminum polyanthum)
• 
  Традиционно закичване на индийски жени с жасмин
• 
  Закичване на булка от о-в Ява с жасмин (Jasminum sambac)
• 
  Приготвяне на специални букети (Machmoum) в Тунис

Няколко държави считат жасмина като национален символ:

• Индонезия – Jasminum sambac е национално цвете от 1990 г. и ключов елемент от сватбените церемонии, особено на остров Ява.
• Филипини – Jasminum sambac е национално цвете от 1935 г., като гирляндите и диадемите от жасмин служат за украсяване на хора и религиозни изображения.
• Пакистан – Jasminum officinale е официално цвете.

Макар че има над 200 сорта жасмин, най-разпространени са 3 вида – бял (Jasminum polyanthum), жълт (Gelsemium sempervirens) и японски жасмин (Jasminum mesnyi).

Жасминовите растения се делят на пет секции: Alternifolia, Jasminum, Primulina, Trifoliolata и Unifoliolata.

Редица растения, които не са свързани родствено с жасмина, имат същото наименование:

На жасмина е наречена улица в квартал „Илиянци“ в София (Карта).

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jasmine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jasmin в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​