For faster navigation, this Iframe is preloading the Wikiwand page for Екслибрис.

Екслибрис

Екслибрис на цар Фердинанд I Български

Екслибрисът е миниатюрна графика с приложен характер, която представлява гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на дадена книга.

Идва от латинския израз „ex libris“, което означава „из книгите на…“ в смисъл „от библиотеката на…“. Представлява етикет, който се залепва на вътрешната страна на корицата на книга, или печат, който се поставя там. Специфични за екслибриса са неговата лаконичност и изящество на рисунъка, изразяването на отношението към отделния човек – било със средствата на вица и шегата, било чрез символи и сравнения.

През 20 век превес вземат т. нар. колекционерски екслибриси, много от които изобщо не служат за обозначаване чия собственост е книгата, а попълват сбирките на колекционери, участват в изложби и се отпечатват в луксозни албуми. Това налага използването на графични техники, извън установената – гравюра на дърво и линолеум, наложила се през Средновековието.

Предпочитаният размер на екслибриса е 70 х 50 мм.

Елементите му са:

  • надпис с името на собственика (пълни имена или само инициали);
  • графично изображение за собственика или институцията, за която е създаден;
  • текст:
    • „ex libris“ („из книгите на…“) или
    • „ex biblioteka“ (из библиотеката на…) или
    • „ex musicis“ („из нотите или музикалните издания на…“) или др.

Възможно е екслибрисът да съдържа само изображение и име на собственика на библиотеката, или да е текстови – без изображение.

Самото изображение обикновено говори за отношението на художника към личността, интересите или професията на притежателя на книгата. Признак на майсторство е умелото вплитане на името на притежателя на книгата в графичното изображение, като за това съществена, равностойна на рисунката роля играе и шрифтът на надписа.

Екслибрисите се делят на: поръчкови (срещу заплащане от книголюбителя) и колекционерски (художникът на своя глава създава екслибрис за някого).

В България практиката да се указва кой е собственикът на дадена книга (чрез печати или ръкописни надписи „Из книгите на…“) става модна още през 19 век, главно под руско и немско влияние. Първият запазен художествено изработен екслибрис е универсален (всеки, купил книгата, вписва името си на специално оставен празен ред в книжния знак) и е дело на Харалампи Тачев. Публикуван е в книгата на Андрей Протич „Ева“ (1907). Графикът Васил Захариев и неговите ученици Преслав Кършовски, Бинка Вазова, Анна Крамер-Бехар и Миша Попова имат съществен принос в засилената поява на художествено изработени екслибриси през 1920-те и 1930-те години.[1] След 1944 г. доайени на БГ екслибриса са Пенчо Кулеков и сливенският художник Митко Бакалов.

Първата национална изложба на екслибриси в България е през 2002 г.[2] През 2003 и 2005 г. в София се организират две издания на Международното биенале за екслибрис.[3]

Известни български графици – автори на екслибриси са Васил Захариев, Преслав Кършовски, Анна Крамер-Бехар, Бинка Вазова, Миша Попова, Пенчо Кулеков, Митко Бакалов, Георги Пенчев, Жана Костуркова, Румен Скорчев, Виолета Гривишка-Танева, Атанас Василев, Петър Чуховски, Кирил Гюлеметов, Катя Костова, Ралица Николова, Тоня Горанова, Борислав Стоев, Стоимен Стоилов, Крикор Касапян, Магърдич Касапян, Едуард Пенков Онник Каранфилян, Николай Янакиев, Роберт Баръмов[4] и др.[1]

Сравнително малко е литературата на тема „Екслибрис“ на български език – предимно статии в периодичните издания и четири книги. Историята на българския екслибрис е слабо проучена. Обществена сбирка от стари и нови екслибриси има в Отдел „Карти и графика“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, въз основа на дарения на Пенчо Кулеков, Виолета Людсканова и др.:

  1. а б „Сто български екслибриса“, Петър Величков, издателство „Български художник“, 1985
  2. Изкуството на екслибриса в България, Петър Змийчаров, Литературен форум, брой 20 (504)
  3. International Exlibris Center Sofia, архив на оригинала от 12 януари 2005, https://web.archive.org/web/20050112015803/http://www.4exlibrisbg.com/bg/, посетен на 23 септември 2007 
  4. Филчев, Буян. Илюстрация и изкуство на книгата в България (1945-2006) // Електронно списание за наука, култура и образование 4. 2015. с. 6-14. Архивиран от оригинала на 2022-03-03.
{{bottomLinkPreText}} {{bottomLinkText}}
Екслибрис
Listen to this article

This browser is not supported by Wikiwand :(
Wikiwand requires a browser with modern capabilities in order to provide you with the best reading experience.
Please download and use one of the following browsers:

This article was just edited, click to reload
This article has been deleted on Wikipedia (Why?)

Back to homepage

Please click Add in the dialog above
Please click Allow in the top-left corner,
then click Install Now in the dialog
Please click Open in the download dialog,
then click Install
Please click the "Downloads" icon in the Safari toolbar, open the first download in the list,
then click Install
{{::$root.activation.text}}

Install Wikiwand

Install on Chrome Install on Firefox
Don't forget to rate us

Tell your friends about Wikiwand!

Gmail Facebook Twitter Link

Enjoying Wikiwand?

Tell your friends and spread the love:
Share on Gmail Share on Facebook Share on Twitter Share on Buffer

Our magic isn't perfect

You can help our automatic cover photo selection by reporting an unsuitable photo.

This photo is visually disturbing This photo is not a good choice

Thank you for helping!


Your input will affect cover photo selection, along with input from other users.

X

Get ready for Wikiwand 2.0 🎉! the new version arrives on September 1st! Don't want to wait?