Едноу̀дарната съгласна представлява съгласен звук, чието произношение се отличава с еднократно свиване на мускулите на езика, така че той да се доближи за кратко до някой друг звукоучленителен орган в гласовия тракт.

Основната разлика между едноударните съгласни и преградните съгласни се изразява с обстоятелството, че при образуването на едноударни съгласни звукове не се натрупва въздушно налягане зад мястото на учленение, което способства за липсата на рязко въздухоизпускане. Самите едноударни съгласни звукове наподобяват свръхкратки преградни съгласни.

Едноударните съгласни се отличават от трептящите по признака, че въздухопотокът при една трептяща съгласна принуждава дейния учленителен орган (езика) да трепти. Въпреки това, трептящите могат да се произнесат и посредством едно-единствено потрепване, подобно на едноударна, но това явление е относително, докато при едноударните взаимодействието между учленителите е винаги еднократно.

Знаците за обозначение на едноударни съгласни, разпознаваеми в Международната фонетична азбука (МФА), са следните:

МФА препоръчва използването на диакритическия знак за краткост „бревис“ в случаите, когато трябва да се обозначи даден едноударен съгласен звук, неразполагащ със собствен символ (например [ʀ̆], [n̆] и др.).^[1]

• Ladefoged, Peter; Ian Maddieson (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 0-631-19814-8.

• Начин на учленение на съгласните

• Езиковедски лексикон на устнената едноударна съгласна Архив на оригинала от 2006-09-12 в Wayback Machine.