До-ре-ми-фа
Създаване	София Народна република България
Стил	поп
Музикален издател	Балкантон
Продуцент	БНР
Свързани изпълнители	формацията е беквокал на почти всички български поп певци в периода на съществуването си
Влияния	италианско, френско, англосаксонско
Членове	Гита Минкова Катя Грънчарова Гергана Ранджева Надежда Ранджева-Казасян Нина Светославова

До-ре-ми-фа е дамска вокална квартетна поп формация, създадена през 1958 г. в София.

Състав: Гита Минкова, Катя Грънчарова, Гергана Ранджева и Надежда Ранджева-Казасян. За кратко във формацията пее и Нина Светославова.

„До-ре-ми-фа“ е първата дамска вокална формация в българската поп музика, създадена през 1958 г. Четири певици от хор „Бодра смяна“ се събират и решават да се явят на Първия републикански фестивал на художествената самодейност през 1958 г. Името „До-ре-ми-фа“ получават след успешното си представяне в БИАД с оркестър „Мелоди“.

През 1963 г. вокалната група печели конкурса за певци в новосформираната от Радио „София“, днес БНР, Студията за естрадни певци. Паралелно с обучението им в студията, певиците участват активно в концертната и звукозаписна дейност на Биг бенда на БНР, записвайки самостоятелен песенен репертоар, както и беквокали на много песни на други изпълнители. Ръководители на „До-ре-ми-фа“ са били Милчо Левиев и Вили Казасян.

От 1967 г. до 1972 г. „До-ре-ми-фа“ е беквокална група на фестивала „Златният Орфей“. През 1970 г. квартетът гастролира в ГДР, където участва в забавно предаване на телевизията на ГДР и представя своя репертоар. Последната песен, която съставът записва в Националното радио, е „Зорнице моя“, композиция на Светозар Русинов и Димитър Точев (1972). След разпадането на „До-ре-ми-фа“ Гита Минкова се отдава на журналистическата си професия и работи в БНР, а Надежда Казасян продължава да пее в новосформираната през 1972 г. ВГ „Студио В“. ^[1]

Много от песните, които изпълнява самостоятелно, придобиват голяма популярност:

• „Ний пак сме влюбени“ (1963) – м. Милчо Левиев, т. Росен Василев
• "Средношколско „И-ха-ха“ (1963) – м. Димитър Вълчев
• „Едно малко радио“ (1965) – м. Стефан Москов
• „Весел дъжд“ (1966) – м. Димитър Куситасев, т. Методи Христов
• „Синя мелодия“ (1967) – м. Стефан Пехливанов, т. Христо Ганов
• „Луна от захар“ (1968) – м. Вили Казасян, т. Милчо Спасов
• „Софийска златна есен“ (1968) – м. Светозар Русинов, т. Георги Бакалов
• „Зорнице моя“ (1972) – м. Светозар Русинов, т. Димитър Точев

• До-ре-ми-фа в discogs
• До-ре-ми-фа в bgestrada.com

Портал „Музика“          Портал „България“