Димитър Константинов Станишев е български лекар, професор по анатомия. Дейността му е свързана с изграждането на пловдивската катедра по анатомия, с обучението и възпитанието на три поколения студенти по медицина, подготовката на нейните преподавателски кадри и разгръщането на научноизследователска ѝ работа.

Роден е на 3 март 1906 година в българския южномакедонски град Кукуш^[1] във видно българско възрожденско семейство.^[2] По бащина линия е потомък на Нако Станишев, водача на църковно-националните борби в Кукуш, а по майчина линия – на Гоце Станишев, който освен участник в тези борби е и потомствен лечител.^[3][4] Баща му д-р Константин Станишев също е деец за освобождението на Македония и известен интернист,^[5] брат е на прочутия хирург проф. Александър Станишев. Хирург става и един от братята на Димитър Станишев, д-р Кирил Станишев.^[1]

След опожаряването на Кукуш от гърците през Междусъюзническата война (1913) седемгодишният Димитър Станишев идва пеша в София, където се преселват всичките му роднини. Завършва Втора софийска мъжка гимназия – полукласически отдел (1924) и Медицинския факултет на Софийския университет (1932). Постъпва като редовен асистент в катедрата по анатомия. Факултетният съвет го изпраща на специализация в Германия, в Анатомическия институт към Берлинския университет, където е от октомври 1937 до декември 1938 година. След завръщането му в София е повишен в просектор (главен асистент) при катедрата, а в 1943 г. получава званието „частен доцент“.^[1]

На 20 декември 1943 година по време на поредната бомбардировка на София домът на Димитър Станишев е улучен от бомба и той е затрупан под развалините. Тежко ранен е, но има късмета да се озове в някаква кухина. След поредица операции, извършени майсторски от проф. Александър Станишев, той успява да се възстанови.^[1]

След Деветосептемврийския преврат, когато чичо му е разстрелян, а баща му д-р Константин Станишев лежи известно време в затвора без присъда, лекарските права на д-р Димитър Станишев са отнети. Семейството се изхранва с лепене на хартиени кесии. Липсата на анатоми в България обаче кара властта да му върне правата и той е изпратен да работи в Пловдив, в новосъздадения в края на 1945 г. Пловдивски медицински факултет.^[6]

Организира и ръководи катедрата по анатомия. Привърженик на функционалното, онтогенетичното и филогенетичното изясняване на устройството на човешкото тяло, той е и пионер на клиничното осмисляне на анатомичните факти. Чрез лекциите си допринася за изграждането на правилно отношение към нещата и явленията у младежите и полага основите на клиничното им мислене. От неговите ученици трима стават доценти по анатомия, двама – по хирургия и един е старши научен сътрудник.^[1]

Развива широка програма за проучване на „ритъма на телесния растеж и пропорциите на растящото тяло“ – проблем, свързващ морфологичната и клиничната наука. Установява редица закономерности в растежа и дефинитивните пропорции на тялото, обусловени от различните степени на телесната дължина. Постига богата (по 60 показатели) характеристика на телесната метрика на българина и българката за възрастите от раждането до 23-тата година. Работи и по редица клинични проблеми в анатомията. Написал е 3 ръководства по анатомия. Автор на повече от 60 публикации.^[1]

Проф. Димитър Станишев е дългогодишен председател на проблемни комисии в пловдивския Висш медицински институт. Несменяем ръководител е на пловдивската секция на Дружеството на анатомите и хистолозите в България и е член на централното му ръководство. Член е на световната научна асоциация „Съвременна антропология“ и на Общогерманското дружество на анатомите. За упорита и плодотворна работа е удостоен с „Народен орден на труда“ – златен и орден „Кирил и Методий“ I степен.

Съпругата на професор Станишев е Бетина Шробсдорф (сестра на писателката Ангелика Шробсдорф).Имат две деца: Евелина и Андрей. Евелина е лекарка в Бургас – д-р Станишева, съпруга на Пенчо Пенчев, а Андрей е художник в Пловдив.^[7][8]

Портал „Македония“