Димитър Иванов Влахов
| Димитър Влахов | |
| Български политик от БЗНС „Врабча1“ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1969 г.
София, България |
| Политика | |
| Партия | БЗНС Врабча 1 |
| Народен представител в: XXIII ОНС | |
| Димитър Влахов в Общомедия | |
Димитър Иванов Влахов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Един от водачите на БЗНС Врабча 1 в Оряховска околия и околийски управител на Оряховска околия. Народен представител (1932 – 1934) от БЗНС Врабча 1 в XXIII обикновено народно събрание. След Деветосептемврийския преврат е въдворен в лагера Белене.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 1 април 1897 г. в село Малорад, Оряховска околия, в семейството на Иван Василев Влахов – Процепа, търговец. Завършва прогимназия в село Борован (1910), а след това Софийското държавно средно техническо училище (1915). специалност „Землемер“ (геодезист). Жени се за Ненка Белослатинска.
Политическа дейност до 1930 г.
[редактиране | редактиране на кода]Към 1919 г. БЗНС създава в Малорад здрава масова организация, в която Димитър Ив. Влахов е сред водещите фигури и която през 1922 г. печели изборите в селото. Отношението им към комунистите става враждебно, но при Септемврийското въстание отново замислят общи действия,[1] той лично купува оръжие от Сърбия за въстанието; след разгрома с файтон прекарва Фердинанд Козовски и Христо Михайлов към границата и също бяга в Сърбия.[2] След амнистията се прибира в Малорад.
По-късно, като народен представител, когато Г. М. Димитров отправя упрек към народните представители, че са вдигнали ръка и приели за министър Вергил Димов, който според него бил харчил чужди средства (по време на емиграцията си). Димитър Ив. Влахов отговаря: „Защо говорите така, господин Димитров! И аз бях емигрант. На всички ни даваха пари. Ние ги харчехме и не питахме откъде се вземаха.“[3]
30-те години
[редактиране | редактиране на кода]Дейност на местно ниво
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 30-те години в родния му край започва строежът на шосето Малорад – Девене, като наемател на строежа е Димитър Влахов. Положена е настилката на 2 километра, извършена е нивелацията до местността Обреща, оформен е чуканият камък до границата с Трикладенци и Девене. Без да довърши строежа, Димитър Влахов го представя за изпълнен и прибира парите, а трасето обрасва и малорадчани трябва да ходят по обиколен път през Враца.[4]
Народен представител в XXIII ОНС
[редактиране | редактиране на кода]Става народен представител в XXIII обикновено народно събрание през април 1932 година, след като изборите от 1931 г. в Оряховска околия са касирани и проведени нови.[5][6] В протоколите на Народното събрание от юни 1932 г. личи негово прието предложение за начина на възлагане на комасационните проекти.[7]
Околийски управител в Оряхово
[редактиране | редактиране на кода]Като околийски управител в Оряхово Димитър Ив. Влахов, назначен през 1934 г., се запомня от малорадчани с гоненията на комунистите, преследването на читалищните дейци и всички, които не мислят като него; получава прозвището „Процепа с кучката“.[4]
В лагера „Белене“
[редактиране | редактиране на кода]За това пише Стефан Бочев, журналист и дипломат.[8][9] Прекарва в Белене 9 години.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 97-98.
- ↑ а б Дулев, Д. Четирите зъба на зъболекаря или д-р Влахов – оня, който не познаваме // в. Екип 7, Разград. 17 август 1994.
- ↑ Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15.11.1932 г., стр. 127/27 // Архивиран от оригинала на 2017-09-23. Посетен на 2017-09-30.
- ↑ а б Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.112
- ↑ Стенограма от 34. пленарно заседание на 23-тото обикновено народно събрание,31 декември 1931 г., стр. 679
- ↑ Стенограма от 74. пленарно заседание на 23-тото обикновено народно събрание, 15 април 1932, стр. 1526/2
- ↑ Стенограма от 101. пленарно заседание на 23-тото обикновено народно събрание, 13 юни 1932, стр. 1267/22
- ↑ Стефан Бочев, Автопортретът ми като журналист и дипломат, Фондация „Комунитас“, 2009 г., стр.88 – 89
- ↑ Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагерна България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
