Димитър Душанов
български книжовник, преводач
Роден	23 февруари 1837 г. Казанлък, Османска империя
Починал	15 август 1904 г. (67 г.) Пловдив, Княжество България
Учил във	Велика народна школа
Научна дейност
Област	Педагогика
Политика
Депутат
УС   I ВНС

Димитър Тачев Душанов е български просветен и театрален деец^[1], книжовник и преводач.

Учи в Казанлък, в гръцко училище в Одрин и във Великата народна школа в Куручешме (Цариград). През 1856 г. постъпва като писар в търговската кантора на Д. Добрович в Галац. Работи и в Тулча, развива активна обществена дейност. През 1860 г. се завръща в Казанлък, става учител (1859 – 1864, 1867 – 1869, 1871) и основава читалище „Искра“. През 1867 г. се жени за Рахил Барак. Заедно със съпругата си урежда театрални представления с ученици. В Казанлък поставя на сцена побългарената от него комедия „Зла жена“, с което поставя началото на театралната дейност в читалището в града. Учителства в Карнобат (1864 – 1867), Хасково (1869 – 1870), Плевен (1872, 1876), Севлиево (1875) и Пловдив. Придружава Феликс Каниц в Казанлъшко, подпомага Юджийн Скайлър и княз Цертелеев в събирането на данни за потушаването на Априлското въстание (1876). Неофициален представител на Източна Румелия в Учредителното събрание в Търново. Секретар-началник на Хасковската префектура (1879 – 1880), началник на канцеларията при Дирекцията на народното просвещение в Източна Румелия (1880 – 1885), учител в Пловдивската девическа гимназия (1885 – 1887). Почива на 15 август 1904 г.^[1]

Сътрудничи активно на „Цариградски вестник“, „Македония“, „Право“, „Турция“, „Напредък“, „Читалище“, „Българска сбирка“ и др. с дописки, преводи, научнопопулярни статии и други. Автор е на учебни помагала. Съставя „Бисер и безценни камъни...“ (Цариград, 1869), където включва кратки дидактични разкази за деца в своя преработка, като използва Езопови и др. басни, религиозни истории, произведения на Б. Франклин и др. Компилативен характер имат и двата му учебника по история – „Кратка българска история по питание и отговор за първоначалните училища“ (1870, 1872, 1874, 1882) и „История на православната християнска черкова“ (1874).

На корицата на изданието на комедията „Зла жена“ (Цариград, 1870) е отбелязано „Побългарил Д. Т. Душанов“, но литературните историци предполагат, че преводът е дело на Рахил Душанова. Творбата е превод на едноименната комедия на сръбския писател Йован С. Попович. Д. Душанов побългарява повестта на Кристоф Шмид „Вапсаните яйца“. Душанов е един от първите български преводачи на Омир. Първоначално публикува откъси („Светлина“, 1895), а след това и първия пълен превод на „Илиада“ (1899, 2 изд. 1917). Превежда в проза, с добро познаване на оригинала, но не винаги намира точен български еквивалент. Публикува и превод на откъси от „Одисея“ („Българска сбирка“, 1895 – 1898).

• Кратко тълкование на божествената литургия, съставено от священика Иоана Николский и допълнено с тълкуванието на по-главнити празници, които празнува Православната черква. Превел Д. Т. Душянов. Издава книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес, 1875. (Печатница на Българското отделение Янко С. Ковачев и с-ие). Виена. 56 с.^{[неработеща препратка]}
• Спомени. Писма и документи. Публицистика. Съст. и бел. Цв. Нанова. С., 1989.

• Николай Аретов, Димитър и Рахил Душанови. С.: Нар. просвета, 1988.