Свети Григорий I Велики
римски папа
Понтификат
3 септември 590 г. – 12 март 604 г.
Рождено име	Григорий
Предшественик	Пелагий II
Наследник	Сабиниан
Роден	около 540 г. Рим, Италия
Починал	12 март 604 г. (64 г.) Рим, Италия
Свети Григорий I Велики в Общомедия

Григорий I Велики (на латински: Gregorius PP. I), наричан в православната традиция и Григорий Двоеслов (на латински: Gregorius Dialogus, на гръцки: Γρηγόριος ο Διάλογος) е римски папа в периода 3 септември 590 г. до смъртта си, на 12 март 604 г.

Известен е като Григорий Двоеслов заради съчинението си „Диалози“. Той е първият папа, който в миналото си е бил монах. Служил е в манастира „св. Андрей Първозвани“ в Рим, който сам основал. Доктор на църквата (от лат. doctor ecclesiae), един от латинските Отци на Църквата.

Считан е за светец от Римокатолическата църква, Източноправославната църква, Англиканската общност, и някои лутерански църкви. Веднага след смъртта си, той е канонизиран по убеждение на мнозина. Протестантският реформатор Жан Калвин адмирира Григорий и пише в своите Институти, че той е последният добър папа. Григорий е закрилник на музикантите, певците, студентите и учителите. След успешна кариера на висш имперски сановник той приел монашеството и оглавил папската институция. Този папа успешно защитил Рим от лангобардите и повишил неимоверно авторитета на институцията, която оглавявал.

Роден в заможно римско семейство, свързано с църквата. Неговият прапрадядо е папа Феликс III (папа 483 – 492 г.). Григорий получава добро образование по латински език, природни науки, история, математика, музика и право.

След смъртта на баща си, Григорий превръща семейното имение в манастир, посветен на свети апостол Андрей, и сам приема монашеско пострижение.

Като папа засилва мисионерската дейност на църквата сред варварите в Северна Европа. Григорий отстоява първенството на Римския епископ, казвайки, че Римският епископ е „служител на Божиите служители“ и отговаря за своето свещеническо служение директно пред Бога. Формулира ясно доктрината за чистилището. Работи за разбирателство между Източната и Западната част на църквата, засилвайки в същото време папската власт.

Сред творбите му са проповеди (ок. 64 от тях са признати за автентични), „Коментар върху Йов“, по-познат с латинското си наименование Magna Moralia, „Правила за пасторите“, запазени са и копия на някои негови писма. Най-известната му творба, заради която в Православната църква свети Григорий е наречен „Двоеслов“, са неговите „Диалози“ – сборник с чудеса, знаци и изцеления от живота на италианския светец Бенедикт Нурсийски (ок. 480 – 547 г.).

Почитан е от Римокатолическата и Православната църкви.

Той е против заниманието на църковни представители със светски науки. Негова е фразата, че „Невежеството е майка на благочестието“.

^[1]

Тази статия за папа все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

• Robert Austin Markus, Gregory the Great and His World. Cambridge etc.: Cambridge University Press, 1997.
• Carole Straw, Gregory the Great: Perfection in Imperfection. (Transformation of the Classical Heritage, 14). Berkeley, Los Angeles, and London: University of California Press, c1988.
• Ф. П. Успенский, Церковно-политическая деятельность Папы Григория I-Двоеслова. Казань, 1901.
• John C. Cavadini, ed., Gregory the Great: A Symposium. Notre Dame: University of Notre Dame Press, 1996.
• Claude Dagens, Saint Grégoire le Grand: Culture et expérience chrétienne. Paris: Étudies augustiniennes, 1977.
• Sofia Boesch Gajano, Gregorio Magno: alle origini del Medioevo. Roma: Viella, 2004.
• Stephan Ch. Kessler, Gregor der Grosse als Exeget: eine theologische Interpretation der Ezechielhomilien. Innsbruck: Tyrolia, 1995.
• Michael Fiedrowicz, Das Kirchenverständnis Gregors des Grossen. Eine Untersuchung seiner exegetischen und homiletischen Werke (Römische Quartalschrift für christliche Altertumskunde und Kirchengeschichte, 50. Supplementheft). Freiburg, Basel, Wien: Herder, 1995.
• Vincenzo Recchia, Gregorio Magno papa ed esegeta biblico. Bari: Edipuglia, 1996.
• Robert Godding, Bibliografia di Gregorio Magno, 1890 – 1989, (1990). Rome: Città Nuova, 1990.
• Francesca Sara D’Imperio, Gregorio Magno: bibliografia per gli anni 1980 – 2003. Firenze: SISMEL edizioni del Galluzzo, 2005.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Григорий I.

• Житието на Григорий I на сайта www.pravoslavieto.com
• Католическа енциклопедия:Свети папа Григорий I
• Картината на Мазолино „Папа Григорий Велики свети Матей“

п б р Папи на Римокатолическата църква 1 век Петър Лин Анаклет I Климент I 2 век Еварист Александър I Сикст I Телесфор Хигин Пий I Аникет Сотер Елевтерий Виктор I 3 век Зефирин Каликст I Урбан I Понтиан Антер Фабиан Корнелий Луций I Стефан I Сикст II Дионисий Феликс I Евтихий Кай 4 век Марцелин Марцел I Евсевий Милтиад Силвестър I Марк Юлий I Либерий Дамас I Сириций 5 век Анастасий I Инокентий I Зосим Бонифаций I Целестин I Сикст III Лъв I Иларий Симплиций Феликс III Геласий I Анастасий II 6 век Симах Хормисд Йоан I Феликс IV Бонифаций II Йоан II Агапет I Силверий Вигилий Пелагий I Йоан III Бенедикт I Пелагий II 7 век Григорий I Сабиниан Бонифаций III Бонифаций IV Адеодат I Бонифаций V Хонорий I Северин Йоан IV Теодор I Мартин I Евгений I Виталиан Адеодат II Доний Агатон Лъв II Бенедикт II Йоан V Конон Сергий I 8 век Йоан VI Йоан VII Сисиний Константин Григорий II Григорий III Захарий Стефан II Стефан III Павел I Стефан IV Адриан I 9 век Лъв III Стефан V Пасхалий I Евгений II Валентин Григорий IV Сергий II Лъв IV Бенедикт III Николай I Адриан II Йоан VIII Марин I Адриан III Стефан VI Формоза Бонифаций VI Стефан VII Роман Теодор II Йоан IX 10 век Бенедикт IV Лъв V Сергий III Анастасий III Ландон Йоан X Лъв VI Стефан VIII Йоан XI Лъв VII Стефан IX Марин II Агапет II Йоан XII Бенедикт V Лъв VIII Йоан XIII Бенедикт VI Бенедикт VII Йоан XIV Йоан XV Григорий V 11 век Силвестър II Йоан XVII Йоан XVIII Сергий IV Бенедикт VIII Йоан XIX Бенедикт IX Силвестър III Бенедикт IX Григорий VI Климент II Бенедикт IX Дамас II Лъв IX Виктор II Стефан X Николай II Александър II Григорий VII Виктор III Урбан II 12 век Паскалий II Геласий II Каликст II Хонорий II Инокентий II Целестин II Луций II Евгений III Анастасий IV Адриан IV Александър III Луций III Урбан III Григорий VIII Климент III Целестин III 13 век Инокентий III Хонорий III Григорий IX Целестин IV Инокентий IV Александър IV Урбан IV Климент IV Григорий X Инокентий V Адриан V Йоан XXI Николай III Мартин IV Хонорий IV Николай IV Целестин V 14 век Бонифаций VIII Бенедикт XI Климент V Йоан XXII Бенедикт XII Климент VI Инокентий VI Урбан V Григорий XI Урбан VI 15 век Бонифаций IX Инокентий VII Григорий XII Мартин V Евгений IV Николай V Каликст III Пий II Павел II Сикст IV Инокентий VIII 16 век Александър VI Пий III Юлий II Лъв X Адриан VI Климент VII Павел III Юлий III Марцел II Павел IV Пий IV Пий V Григорий XIII Сикст V Урбан VII Григорий XIV Инокентий IX 17 век Климент VIII Лъв XI Павел V Григорий XV Урбан VIII Инокентий X Александър VII Климент IX Климент X Инокентий XI Александър VIII Инокентий XII 18 век Климент XI Инокентий XIII Бенедикт XIII Климент XII Бенедикт XIV Климент XIII Климент XIV Пий VI 19 век Пий VII Лъв XII Пий VIII Григорий XVI Пий IX Лъв XIII 20 век Пий X Бенедикт XV Пий XI Пий XII Йоан XXIII Павел VI Йоан Павел I Йоан Павел II 21 век Бенедикт XVI Франциск Списъкът е съставен по векове, според началната дата на папския понтификат (вж.: Графичен списък, Канонизирани папи)

п б р Отци и Учители на Църквата Източни Атанасий Велики Василий Велики Григорий Богослов Йоан Златоуст Антоний Велики Григорий Нисийски Епифаний Кипърски Ефрем Сирин Исидор Пелусиотски Исаак Сирин Йоан Дамаскин Кирил Александрийски Кирил Йерусалимски Макарий Велики Максим Изповедник Западни Амвросий Медиолански Августин Блажени Григорий Велики Йероним Блажени Ириней Лионски Киприян Картагенски Лъв Велики Иларий Пиктавийски Исидор Севилски