Граф (от нем. graf), или конт – прието по времето на Карл Велики от византийското комит (от лат. comes през фр. comte), е висша благородническа титла на поземлен феодал през Средновековието, която в различните периоди е имала различна стойност. Възниква като служебно наименование на назначените от Карл Велики военно-административни управители и отначало няма смисъла на наследствена аристократична титла. Жената на графа се нарича графиня или контеса. В ранното Средновековие тя се дава от суверена – император или крал на член на неговия двор, който управлява дадена територия (графство) от негово име. Впоследствие титлата и владението стават наследствени, а графовете управляват от свое име.

В хералдическата история на Славянска Източна Европа през ранното средновековие се среща титлата жупан, съответстваща по степен на графската на Запад.

В йерархията на титлите граф е по-ниска от маркиз и по-висока от виконт. Английският вариант на титлата е ърл (earl), макар че на английски език за графовете от континентална Европа се използва думата count.

Във Великото литовско княжество титлата е нямала номинална стойност, и е била само въпрос на престиж.^[1] В Русия титлата е въведена от Петър I също като почетна и е съществувала до 1917 г.^[2]

От основната титла се оформят различни производни форми:

• ландграф – управител на подвластна страна (land) в Свещената Римска империя;
• маркграф – управител на гранична област (от нем. mark – граница);
• пфалцграф (граф-палатин) – управител на централната столична област (от нем. Pfalz – дворец);
• виконт – вицеконт (вместо граф), впоследствие става самостоятелна титла.

• Коместабуларий

• Титлите през Средновековието