Гран Парадизо Gran Paradiso
Гран Парадизо видян от северозапад
45.533333, 7.266667 Местоположение в Коне
Общи данни
Местоположение	Италия Вале д'Аоста
Част от	Грайските Алпи
Надм. височина	4061,20 m
Издаденост	1879 m
Гран Парадизо в Общомедия

Гран Парадизо (на италиански: Gran Paradiso; на френски: Grand Paradis), разположена на 4061 m надм. височина, е главната планина на едноименния масив, разположена в Грайските Алпи. Върхът ѝ е изцяло включен в северноиталианския регион Вале д'Аоста между териториите на общините Валсаваранш и Коне.

Топонимът Gran Paradiso произлиза, чрез асонанс и през френското Grand paradis, от валдостанското диалектно Granta Parei значи „Голяма стена“. Всъщност съществува топонимът Grande Paroi, което на френски означава „голяма стена“. Това е същата етимология на близката планина Гранта Парей (Granta Parey). Друг (неофициален) топоним, използван локално, е Mont Iseran.^[1]

Гран Парадизо е третият по височина връх сред всички разположени изцяло на италианска територия. Той е надминат от Корно Неро (4321 m) и Пирамиде Венсан (4215 m), включени в масива Монте Роза между общините Аланя Валсезия и Гресоне Ла Трините.

Върхът на Гран Парадизо се намира изцяло на територията на италианския регион Вале д'Аоста на границата между общините Коне и Валсаваранш и следователно е най-високият връх на единствения планински масив, чиято кулминация е на повече от 4000 m изцяло на италианска територия.^[2] От върха на юг се спуска билото на върха, което след кратко време достига до Рок – масивната кула на масива Гран Парадизо на 4026 m надм. височина.

Няколко ледника се спускат от страните на планината: от западната страна към Валсаваранш се спускат ледниците Гран Парадизо и Лавзиò, а от източната страна към долината Вал ди Коне – ледникът Триболационе.

Първото изкачване е направено на 4 септември 1860 г. от Джон Джеръми Коуел, У. Дъндас, Мишел Пайо и Жан Тера по текущия нормален (т.е. лесен) маршрут.^[3] Днес този маршрут обикновено се счита за лесно изкачване (трудност F+) с изключение на последните 60 метра. Като доказателство за относителната лекота на достъпа до върха свещеникът-планинар Джоузеф-Мари Хенри през 1931 г. дори успява да изведе магаре до върха.^[4] Дон Акиле Рати – бъдещият папа Пий XI покорява върха, макар и обременен с тежестта на момче, което носи на раменете си.^[5]

Рекордът за изкачване на Гран Парадизо принадлежи на Надир Магè (Nadir Maguet), който на 15 юли 2020 г. завършва двупосочното пътуване от долината Валсаваранш за 2 часа, 2 мин и 32 сек, побеждавайки историческия рекорд на валдостанеца Еторе Шампретави – спортист по скайрънинг, който през 1995 г. изкачва върха от махала Пон ди Валсаваранш (1960 m) и слиза обратно само за 2 часа, 21 минути и 36 секунди (1 час, 43 минути и 22 секунди в едната посока).^[6]

Предишният рекорд за изкачване на Гран Парадизо е поставен на 6 август 1991 г. от Валерио Бертолио, парков рейнджър от Черезоле Реале с минало на атлет. На него са му нужни 2 часа 32 мин и 6 сек от махала Пон ди Валсаваранш до върха на Гран Парадизо и обратно (1 час и 50 минути в едната посока).^[7]

Изкачванията обикновено започват от Хижа „Федерико Шабо“ (Rifugio Federico Chabod) или Хижа „Виктор Емануил II“ (Rifugio Vittorio Emanuele II). Първaта е посветена през 1966 г. на големия историк и алпинист Федерико Шабо, а втората е кръстена на краля на Италия Виктор Емануил II, който създава през 1856 г. кралския ловен резерват Гран Парадизо, днес Национален парк „Гран Парадизо“.

Нормалният (най-лесният) маршрут от Хижа „Виктор Емануил II“ първо се осъществява в северна посока върху морена, образувана от големи каменни блокове; след това се завива надясно (на изток) в малка долина, граничеща с широките странични морени на ледника; след това започва изкачване на ледника Гран Парадизо с доста редовни склонове и човек се натъква на няколко пукнатини. Качвайки се нагоре, се среща характерната Schiena d'Asino (издигнат в центъра си път), минава се близо до прохода Бека ди Монкорвè (Becca di Moncorvé), докато се достигне крайната пукнатина, след което остава да се покрие късото, макар и трудно последно било до Мадоната, разположена на върха на планината.

Изкачването от Хижа „Федерико Шабо“ се извършва първо по морената и след това по ледника Лавзиò (Laveciau). След изкачване на напукания ледник се стига до Schiena d'Asino и тук маршрутът за изкачване се съединява с този, идващ от Хижа „Виктор Емануил II“.

Изкачването на северната стена започва от Хижа „Федерико Шабо“; той се прави първо по морената, а след това по ледника Лавзиò и накрая по северозападната стена на планината. Малко след входа на ледника се оставя нормалния маршрут и се върви решително към крайната пукнатина. След като се премине, се прави изкачване по стената по регулярни склонове, заобикаляйки главния серак^[8] вляво, докато се излезе на билото. Следва се билото за кратко (първо заснежено, а след това каменисто), докато се стигне до върха.

• 
  Източното лице на Гран Парадизо.
• 
  Северното лице на Гран Парадизо.
• 
  Западната страна на Гран Парадизо.
• 
  Гран Парадизо от югозапад, на преден план Бека ди Монкорве.
• 
  Южната страна на Гран Парадизо.
• 
  Гледка към Гран Парадизо от площад Емил Шану в Коне.
• 
  Снимка от върха: катерачите към върха с нормалния (лесен) маршрут.

• Национален парк „Гран Парадизо“
• Гран Парадизо (масив)
• Гран Парадизо (връх)
• Вале д'Аоста

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gran Paradiso в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Портал „География“          Портал „Италия“

Нормативен контрол BNF VIAF