Гражданско общество
Гражданското общество е независима сфера на самоизява на свободни граждани и доброволни сдружения и организации с нестопанска цел, които са пряко защитени от пряка намеса и произволно регулиране от правителство и бизнеса, както и от други външни фактори.[1]
Гражданското общество съществува от времето на Перикъл, когато не е имало юридически структури на гражданите и се е развило през различните исторически епохи. През всичките периоди на развитие и упадък се е запазило основното определящо качество на Гражданското общество, а именно да бъде коректив на управляващите. Гражданско общество е когато защитавате кауза или човек, които по никакъв начин не ви засягат и интересуват освен с презумпцията, че когато на вас ви се наложи, съвсем непознати хора ще ви се притекат на помощ.
Гражданското общество съществува само при развитите демократичните общности, където има връзка управлявани – управляващи и обратно. Формалната част от него са неправителствени организации, граждански инициативи и други граждански формирования с идеална цел.
Винаги зад интересите на Гражданското общество седят личните граждански интереси, но е важно да се определи, че става въпрос за сбор и съвкупност от много личности (общество), а не за една личност.
В България
[редактиране | редактиране на кода]
В България гражданското общество се индицира за първи път след 1947 на 28 септември 1987, когато две години преди смяната на тоталитарния режим, шест русенки – Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, организират и оглавяват първата екологична демонстрация в България срещу почти десетилетното обгазяване на града от химическия комбинат в Гюргево.
Гражданското общество в България през 2011 – 2012 бележи растяща активност според оценки на институции и медии. То се представлява от различни неправителствени организации, граждански сдружения и граждански инициативи. Особен отзвук намират каузи, които са опосредствани от развиващите се информационни технологии.[2] Въпреки това може да се говори за проблемност при обединяването около някаква обществена кауза. По оценки на института „Отворено общество“ – София през 2011 г. 30% от българите считат, че такова общество не съществува, не вярват в полезността на неправителствените организации и предпочитат да се „капсулират“ в семейния кръг.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.dictionary.com
- ↑ „Индекс на гражданското общество (2008 – 2010)“ – проект на Институт „Отворено общество“ - София, архив на оригинала от 20 септември 2012, https://web.archive.org/web/20120920105000/http://osi.bg/downloads/File/Civil_Society_in_Bulgaria_BG.pdf, посетен на 22 март 2012
- ↑ Лора Филева, „Гражданското общество - активно безучастие“, в-к „Дневник“, 5 април 2011 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Гражданско общество: Информационен портал за НПО в България
- Антоний Тодоров, Гражданското общество, Университетски речник на Нов български университет
- „Гражданското общество, алтернатива на партократското“ Архив на оригинала от 2010-11-16 в Wayback Machine., определение на понятието „Гражданско общество“ на сайта Алтернативата
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
