Голямо Пещене
| Голямо Пещене | |
  Голямо Пещене  Голямо Пещене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 565 души[1] (15 март 2024 г.) 17,5 души/km² |
| Землище | 32,334 km² |
| Надм. височина | 228 m |
| Пощ. код | 3058 |
| Тел. код | 09180 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 15521 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Враца Калин Каменов (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Голямо Пещене Тодор Тодоров (ГЕРБ) |
Голямо Пѐщене е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира се на 22 км североизточно от Враца и е разположено сред обширна лъка по левия бряг на р. Скът. Землището му се простира на площ от 29 461 дка и граничи на изток с Вировско, на юг с Тишевица, на запад с Баница и на север с Мало Пещене и Оходен.[2]
Селото е водоснабдено, електрифицирано, радиофицирано, телефонизирано и включено в Националната телекомуникационна мрежа. Селото е свързано с транспортна връзка чрез автобусна линия от Враца, като през делнични дни има автобус-сутрин, обед и вечер, а в празнични само сутрин с вечер.
История
[редактиране | редактиране на кода]В местността Таблювец има останки от голямо трако-римско селище. Тук са открити една мраморна глава от статуя на жена и мраморна оброчна плочка с посвещение на Херос, тракийския бог-конник. Според запазения старогръцки надпис върху плочката, посвещението е направено от тракиеца Куинтос в 3 век. В същата местност е намерен и един железен главнярник за огнище.[2]
Името на село Пещене е жителско име. Пещене са жителите на село Пещ. Едно местно предание разказва, че преди много време селото е било високо в бърдо Веслец при Големата пещера, която е югозападно от с. Цаконица. Цакончене наричат мястото Пещенските гробища. През 1961 г. е направена археологическа експедиция на това място. Открити са трапове от замлянки на средновековно селище и неговия некропол с погребения от 14 век. Стари хора от Цаконица разказват, че тук са живели „пещене“. Находките от експедицията потвърждават и двете предания, че тук е било село Пещене.[2]
До средата на 15 век село Пещ се е намирало до Голямата пещера и до Цаконица в местността Пещенските гробища. По неизвестни причини за сега жителите на село Пещ при Цаконица се преселили в равнината и тук основали ново селище, което се нарекло с жителското име Пещене. Но изглежда, че условията в равнината са били добри и село Пещене нараснало числено. Част от неговото население се отделя на юг в землището на обезлюденото село Слатина и основава ново селище с името Горно Пещене. Малко след това се образува и селото Мало Пещене. Така старото Пещене започнало да се нарича Големо Пещене.[2]
Стари родове в с. Големо Пещене са: Бацинци (Ничкоровите), Белкашете (от тях са Барешниците и Рогачете), Буджалиите, Въчковци, Въшовци (Банчовци), Ганчовци, Дръндарете, Йолчовци, Кошаранете, Къчовци, Мишовци, Нинковци, Ничовци, Пепелиите, Петровци, Рашовци, Синигерете, Тодариновци и Кьосовци.[2]
От имената на местностите може да се разбере, че тук има неочаквано много старинни имена и много от тях са образувани на арумънска основа, например Лесконош, Барзиловец и др. От всичките събрани 223 имена на местности 12% окончават на -ец и на -ица. От всичко това и от преведените османски извори може да се каже, че около средата на 15 век, когато жителите на село Пещ слизат в равнината, са заварили тук едно по-старо българско население, примесено с арумъни пастири.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима жители на Голямо Пещене са доброволци в Македоно-одринското опълчение. В селото има паметник на загиналите за освобождение на България.
Население
[редактиране | редактиране на кода]1910 г. – 1585 души; 1926 г. – 2114 души; 1934 г. – 2235 души; 1946 г. – 2358 души; 1965 г. – 1615 души; 1975 г. – 1196 души; 1985 г. – 1024 души; 1992 г. – 750 души; 2009 г. – 622 души.[2] Според резултатите от преброяването през 2021 г. населението на селото е 447 души. Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 476 | 100,00 |
| Българи | 397 | 83,40j |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 75 | 15,75 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 1 | 0,21 |
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]В селото има запазени обреди и обичаи, които се првеждат на следните дати: 24, 25 и 26 декември (Коледа), 14 януари (Василовден), 19 януари (Йордановден), 20 януари (Ивановден), 21 януари (Бабинден), 14 февруари (Трифон Зарезан), 19 февруари (Тодоровден), 22 март (Ден на пролетта), 7 май (Събор на селото).
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Читалище „Пробуда – 1926“ в село Голямо Пещене е действащо читалище, регистрирано под номер 2753 в Министерството на Културата на Република България.[4][5] Към читалището има женска фолклорна група и танцов състав; библиотеката му се състои от 8490 тома.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Голямо Пещене
- Кънчо Аврамов, скулптор
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д е ж Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Читалище „Пробуда – 1926“ в Голямо Пещене // Публичен регистър на народните читалища и читалищни сдружения на МК. Посетен на 6 ноември 2021.
- ↑ 90 години от създаването на НЧ „Пробуда-1926” в село Голямо Пещене // Дарик. 15 октомври 2016. Посетен на 6 ноември 2021.
| ||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
