Ги дьо Мопасан
| Ги дьо Мопасан Guy de Maupassant | |
| френски писател | |
 Портрет от Надар, 1888 г. | |
| Роден |
Турвил сюр Арк, Франция |
|---|---|
| Починал |
Париж, Франция |
| Погребан | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Лицей Анри IV |
| Литература | |
| Псевдоним | Joseph Prunier,[1] Guy de Valmont,[1] Maufrigneuse[1] |
| Период | 1875 – 1893 г. |
| Жанрове | роман, разказ |
| Направление | натурализъм, реализъм |
| Течение | литературен реализъм |
| Известни творби | „Бел Ами“ (1885) |
| Повлиян | Оноре дьо Балзак, Емил Зола |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Ги дьо Мопасан в Общомедия | |
Анри Рене Албер Ги дьо Мопасан (на френски: Henri René Albert Guy de Maupassant), по известен само като Ги дьо Мопасан, е френски писател натуралист, считан за най-големият френски майстор на късия разказ.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ги дьо Мопасан е роден вероятно в замъка Мироменил в Турвил сюр Арк, Нормандия, на 5 август 1850. Произлиза от стар лотарингски род, който се преселва в Нормандия около XVIII век. Майка му Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг, затова през 1860 го напуска. След това посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина – Мопасан и по-малкия му брат Ерве.
Мопасан е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През 1869 година Мопасан започва да изучава право в Париж. Скоро след това, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 работи като дребен чиновник първо в Министерството на морските работи, после в Министерството на образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Гюстав Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.
Мопасан прави дебюта си като поет със „Стихове“ („Des Vers“, 1880). По същото време той публикува своя шедьовър „Лоената топка“ в сборника „Медански вечери“ („Soirues de Medan“, 1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години пише около 300 разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия. Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.
Една от най-известните творби на Мопасан е романът „Бел Ами“ (1885), в който се разказва за безскрупулността на политическия и журналистически елит. „Пиер и Жан“ (1888) е психологична скица на двама братя, а в разказа му„Орла“ („Le Horla“, 1887) е обрисувана лудостта и самоубийството.
Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвиква у него умствено смущение, като това може да се види в много от кошмарните му разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По. Брат му, който е лекар, умира в болница от умствени смущения.
Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари 1892, когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Романи
[редактиране | редактиране на кода]
- Един живот (на френски: Une vie) (1883)
- Бел Ами (на френски: Bel-Ami) (1885)
- Pierre et Jean (1887)
- Mont-Oriol (1887)
- Fort comme la mort (1889)
- Notre cœur (1890)
Повести и разкази
[редактиране | редактиране на кода]
- La Maison Tellier (1881)
- Mademoiselle Fifi (Мадмоазел Фифи)(1882)
- Contes de la bécasse (1883)
- Clair de lune (1883)
- Le Lit 29 (1884) (Легло двадесет и девет)
- Miss Harriet (1884) (Мис Хариет)
- Les Sœurs Rondoli (1884)
- Yvette (1884)
- Contes du jour et de la nuit (1885)
- Toine (1885)
- Monsieur Parent (1886)
- La Petite Roque (1886)
- Le Horla (1887)
- Le Rosier de Mme Husson (1888)
- La Main gauche (1889)
- L'Inutile Beauté (1890) (Непотребна красота)
- Публикувани посмъртно
- Le Père Milon (1899)
- Le Colporteur (1900)
Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- Histoire du vieux temps (1879)
- Une répétition (1880)
- Musotte (1891)
- La Paix du ménage (1893)
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Des vers (1880)
Пътеписи
[редактиране | редактиране на кода]- Au soleil (1884)
- Sur l’eau (1888)
- La Vie errante (1890)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в jn19990005488 // Посетен на 30 август 2020 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Ги дьо Мопасан в
Моята библиотека - Ги дьо Мопасан в
Internet Movie Database - ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Мопасан, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- Васил Попов, „Слово за Ги дьо Мопасан“, електронна публикация в „Моята библиотека“, 19 юни 2012
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
