Вълковия (община Маврово и Ростуше)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вълковия.
| Вълковия Волковија | |
| — село — | |
 Къщата на Глигоровци, най-известната в селото | |
  Вълковия | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Горна Река |
| Надм. височина | 1078 m |
| Население | 89 души (2002) |
| Пощенски код | 1256 |
| Вълковия в Общомедия | |
Вълковия (на македонска литературна норма: Волковија; на албански: Vallkavia) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горна Река в северните склонове на Чаушица на левия бряг на Радика след вливането на Мавровската река. От Гостивар Вълковия е отдалечено на 32 километра.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според „Българския етимологичен речник“ името е вълк и изчезнало съществително вѝя, виене, надаване на вой, образувано от глагола вѝя и наставката -ия – подобно на местното име Градобѝя, благословѝя, носѝя, просѝя, съсипѝя.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Заедно с Лазарополе и Галичник в XIX век Вълковия е едно от най-богатите и развити села в Реканска каза на Османската империя. В края на века Вълковия е разделено в конфесионално отношение албанско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вълковия (Valcovia) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 115 албанци православни.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вълковия има 150 жители арнаути християни и 150 арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вълковия е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 43 къщи.[4]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година във Волковия има 16 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Вълковия се състои от 132 албанци.[6]
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Вълковия има 13 албански патриаршистки и 18 албански мюсюлмански къщи.[7]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Вълковия като албанско село.[8]
В 1961 Вълковия има 182 жители – 115 македонци и 67 албанци. В 1994 година жителите на селото са 76 - 24 македонци и 52 албанци, а според преброяването от 2002 година селото има 89 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 9 |
| албанци | 80 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Вълковия
- Глигор Стойковски (р. 1952), северномакедонски писател
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 206.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
| |||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
