Въбел (област Плевен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Въбел.
| Въбел | |
  Въбел  Въбел | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 614 души[1] (15 март 2024 г.) 359 души/km² |
| Землище | 1,71 km² |
| Надм. височина | 215 m |
| Пощ. код | 5953 |
| Тел. код | 06542 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 12365 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община – кмет | Никопол Емил Цеков (БСП за България; 2023) |
| Кметство – кмет | Стоян Дамянов |
Въ̀бел е село в Северна България. То се намира в община Никопол, област Плевен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на Никополското плато. Зимата е особено тежка поради обилните снеговалежи и огромните преспи. Лятото е сухо и горещо, но земята е подходяща за земеделие.
Населението се състои от православни българи.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името идва от славянската дума „въбел“ – кладенец. Името се среща на много места в България като местно или речно име – Въбел, Въбела и със запазена носовка Въмбел. Според „Българския етимологичен речник“ сродни славянски думи са сръбското убао, убла, кладенец, руското от XI век уболъ, улица; кладенец, полабското wûmbâl, извор. Името произхожда от праславянското *ǫbelъ, което е сродно с арменското amb, amp, родителен падеж amboy, ampoy, облак, гръцкото (пеласгийско) ὅμβρος, дъжд, латинското imber, дъжд; вода, течност, авестийското awrəm, облак, староиндийското abhrám, дъждовен облак; мрачно време, ámbháh, ámbu, вода от индоевропейското *ombh-, *mbh.[2]
Има написана история на село Въбел от кфн. Кирил Ангелов Стерков, директор на училището в селото в която се проследява историята на селото от създаването му, промяната на местоположението му през годините.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Църква, изградена с камък и олово;
- Паметник над братска могила на руски воини, загинали при превземането на Никопол на 3 юли 1877 г. по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г.
Руският паметник
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 200, 207.
| ||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
