Витачища
| Витачища Κρηνίδα | |
| — село — | |
 Витачища, поглед от запад | |
  Витачища  Витачища  Витачища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Амфиполи |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 131 m |
| Население | 568 души (2001) |
Витачища (на гръцки: Κρηνίδα, Кринида, катаревуса: Κρηνίς, Кринис, до 1956 Βιτάστα, Витаста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Амфиполи, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Витачища е разположено в северозападното подножие на планината Кушница (Пангео). Селото се намира на около 7 километра северно от Кюпкьой (Проти).
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е патроним от изчезналото лично име *Витач от Вито, съкратено от Витомир и наставка – ач.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659 – 1660 година е отбелязано, че Витачища наброява 43 джизие ханета (домакинства).[3]
Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век.[4]
Гръцка статистика от 1866 година показва Витаста (Βιτάστα) като село с 900 жители гърци и 300 турци.[5]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Витатиста (Vitatista) живеят 1200 гърци.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Виталчища (Vitalchischta) е посочено като село с 299 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 700 гърци.[7] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Витачиста (Виташта) като село с 20 български, 106 гръцки и 28 турски къщи.[8]
Георги Стрезов в 1891 година определя Витачища като гръцко село и пише:
| „ | Зъхненско има най-плодородна почва; селата по долината на Анджиска и покрай Пърнар дават най-мното и най-добро качество памук, който специално се обработва в селата Лъковик, Кюпкьой, Витачища и Кормища.[9] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Витачища брои 100 българи, 175 турци и 1100 гърци.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Витачище (Vitatchichté) има 1650 гърци.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 бежански семейства и 185 души.[12] В 1956 година селото е прекръстено на Кринис.
В 1994 година Витачищкото училище е обявено за паметник на културата.[13]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Леси[14] или Деси[15] или Леи | Λεί Λάκκος | Аркудорема | Άρκουδόρεμα[16] | река на И от Витачища[14] |
| Йенеачма[14][17] | Γενεάτσμα | Корифи | Κορυφή[16] | възвишение СИ от Витачища, над левия бряг на Драматица (124 m)[14] |
| Ташлък[14][17] | Στενά Τασλίκι | Стена Петрас | Στενά Πέτρας[16] | пролом на Драматица С от Витачища[14] |
| Килтириси[14] | Κιλτίρισι | Вромотопос | Βρομότοπος[16] | местност С от Витачища по левия бряг на Драматица[14] |
| Тузлису | Τουαλίσου | Алмиротопос | Άλμυροτοπος[16] | |
| Кални кавак[14] | Καλνί Καβάκι | Матомено Рема | Ματωμένο Ρέμα[16] | река на И от Витачища[14] |
| Кара баир | Κάραξ Μπαΐρ | Мавротопос | Μαυρότοπος[16] | |
| Пикирджик[14] | Πικιρτζίκ | Агнон Рема | Άγνόν Ρέμα[16] | река Ю от Витачища[14] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Витачища
- Атанасиос Караманис (1911 – 2012), гръцки псалт на Вселенската патриаршия в Цариград
- Аргириос Псарис (1913 – 1985), гръцки политик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 91.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
- ↑ Church of the Dormition in Krinida // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/2251/42909/5-9-1994 - ΦΕΚ 695/Β/14-9-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-03-17. Посетен на 17 март 2022 г. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Rodholívos GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
- ↑ а б Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
| ||||||||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
