Вилхелм Йохансен
| Вилхелм Йохансен Wilhelm Ludvig Johannsen | |
| датски биолог | |
 | |
| Роден |
3 февруари 1857 г.
Елсенгьор, Дания |
|---|---|
| Починал | 11 ноември 1927 г.
Копенхаген, Дания |
| Погребан | Дания |
| Учил в | Копенхагенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Генетика, Физиология на растенията |
| Работил в | Копенхагенски университет |
| Известен с | дефинира фенотип и генотип |
| Вилхелм Йохансен в Общомедия | |
Вилхелм Йохансен (3 февруари 1857 – 11 ноември 1927 г.) е датски ботаник, физиолог и генетик.
Роден е в Копенхаген. Макар и много млад, чиракува на фармацевт и работи в Дания и Германия от 1872 г. до полагане на изпита за фармацевт през 1879 година.
През 1881 г. става асистент в химическия факултет на Карлсбергската лаборатория при химика Йохан Келдел. Йохансен изучава метаболизма при латентност и кълняемостта на семена, клубени и пъпки. Показва, че латентността може да бъде прекъсната от различни антисептици като диетилов етер и хлороформ.
През 1892 г. е назначен за преподавател в Кралския ветеринарен и селскостопански университет, а по-късно става професор по физиология на растенията и ботаниката. Там преподава физиология на растенията.[1]
През 1905 г. Йохансен е назначен за професор по физиология на растенията в Копенхагенския университет.
Неговото най-известно проучване е относно така наречените чисти линии самоопрашващ се фасул. Той показва, че дори в популациите, хомозиготни по всички черти, т.е. без генетична вариация, семената се разпределят по размер, следвайки нормалното разпределение. Това се дължи на ресурсното осигуряване на майчиното растение, както и на позицията на семената в шушулката и на шушулките на растението. Това го подтиква да въведе термините фенотип и генотип.
Неговите открития го карат да се противопостави на съвременните дарвинисти, най-вече на Франсис Галтън и на Карл Пиърсън, който настоява, че появата на нормално разпределени вариации на признаците в групите е доказателство за постепенна генетична вариация, която може да бъде манипулирана чрез селекция.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Eugenius Warming & W. Johannsen (1895) Den almindelige Botanik (General Botany): En Lærebog, nærmest til Brug for Studerende og Lærere. 3rd edn, Kjøbenhavn. 4th edn by Warming and Johannsen 1900-01). German edn 1907-09: Lehrbuch der allgemeinen Botanik (from the 4th edn, by E. P. Meinecke). Berlin, Borntraeger. 667 pp.
- ↑ Roll-Hansen, Nils (1979) The Genotype Theory of Wilhelm Johannsen and its Relation to Plant Breeding and the Study of Evolution. Centaurus 22 (3): 201–235
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
