Ветрен
Ветрен 42.056023, 22.770129 Ветрен
Общи данни
Население	6 души[1] (15 март 2024 г.) 0,3 души/km²
Землище	20,975 km²
Надм. височина	969 m
Пощ. код	2579
Тел. код	07939
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	10817
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Невестино Димитър Стаменков (независим политик; 2003)

Ветрен е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.

Село Ветрен се намира в географската област Пиянец, южно от гр. Кюстендил, в полите на планината Осогово и е единственото село, разделено от границата между Република България и Северна Македония – част от южните му махали формират село Ветрен в Община Делчево на Северна Македония.

Махалите на село Ветрен на територията на България са: Боровичка, Геренска, Капралска, Новаковска, Смиленска, Агушка, Дамянска, Каровска, Вучка, Търговите и Ризовска.

Няма данни за възникването на селото. Северно от Ветрен в естествена пещера са открити следи от праисторическо селище от каменно-медната и бронзовата епоха.

За първи път селото се споменава в турски регистър от 1576 г. като Ветрене. През 1866 г. селото има 64 домакинства и 451 жители.

През 1893 г. селото има 7339 декара землище, от които 4518 дка ниви, 2518 дка гори и др. и се отглеждат 1929 овце, 724 кози, 242 говеда и 92 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развиват се домашните занаяти.

През 1900 г. е открито училище, през 1913 г. е построена училищната сграда. Църквата „Свети Петър и Павел“ е построена през 1899 г.

През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1926 г. е учредено читалище „Просвета“.

Учредени са кредитна кооперация „Пещера“ (1945) и читалище „Васил Левски“ (1948).

През 1948 г. започва усилено залесяване на района около селото с борови гори.

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Справедливост“, което от 1962 г. е в състава на ДЗС - Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК - село Невестино.

Селото е електрифицирано през 1967 г. и водоснабдено през 1968 г.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява.

От 11 махали най-отдалечената отстои по земен път на около 10 км от центъра на селото. Повечето от тях вече са обезлюдени.

• Църква „Свети Петър и Павел“. Представлява еднокорабна едноапсидна постройка. От надпис на перилото на балкона се установява, че е построена през 1899 г. от майсторите Петре Стоилов Атанасов, Лазо Ангелов и Мите Тачов, а иконите са рисувани от Иван Костадинов (1850 – 1917) от Петрич и Аце Костадинов (Атанас Буовски) от село Буф, днес в Гърция.

Село Ветрен принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

• Петър Попдимитров, български революционер от ВМОРО
• Стоян Александров, родом от село Илия. Понастоящем жител на София. Икономист доцент в Софийския университет. Член на БСП. Кандидат за кмет на София на кметските избори 2003 г.

• Захариев, Йордан – Сборник за народни умотворения. книга XIV. Пиянец, София, 1949 г.;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
• Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 107 - 108.;
• Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт;
• Танев, Стоян – Невестино, 2004 г.

• Официален сайт на Община Невестино