Величко (Вено) Костов Илиев^[1] Мауровски е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.^[2]

Роден е в дебърската мияшка паланка Галичник, тогава в Османската империя. Обучава се за зограф при баща си Коста Мауровски. Установява се да живее в Оряхово. Вено Костов рисува във Влашко.^[2] При него учи Саве Попбожинов, който заедно с него и Велко Илиев работи в Румъния.^[3]

В 1864 година Вено Костов и Зафир Василков пристигат във Враня, за да изпишат иконите за парапетната зона на иконостаса на вранската църква „Света Троица“. За същия храм двамата изписват и голям брой отделни икони.^[1] Самостоятелно Вено Зограф изписва църквата „Свети Илия“ в Русце.^[4] Там на царските двери в краката на Архангел Гавриил има подпис „изъ руки Вено на 1867“, но на престолните икони „Света Богородица с Христос“ и „Възнесение Илиево“ има дарителски надписи с дата 1865, което говори, че зографът е работил в Русце два пъти.^[5]

Самостоятелно Вено Зограф работи и в „Свети Йоан Кръстител“ в Ново село,^[4] „Св. св. Петър и Павел“ в Крива Фея^[4] и „Свети Николай“ в Църнощица.^[4] Двамата зографи работят заедно в „Рождество Богородично“ в Горни Въртогош,^[4] името на зограф Вено от Дебър е изписано на престолната икона на Христос Вседържител заедно с годината 1867, а на дарохранителницата е изписано името на зограф Зафир и годината 1868,^[6] в църквата „Света Петка“ между Света Петка и Кленике (1868),^[7] и в „Свети Архангел Гавриил“ в Долно Требешине заедно с Благой Дамянов.^[4] В Долно Требешине престолната патронна икона е подписана зограф Блажо Дамянович от Дебър, подписал се на престолната икона на Богородица като Блажо Дебрели. Зограф Зафир се подписал на иконата на Света Марина и Свети Стефан, датирана 1868, на иконата на Преображение и на иконата на Свети Димитър. На Рождество Христово и Обрезание се е подписал зограф Вено. По стил престолните икони са сходни с тази, подписана от Блажо Дамянович.^[8]

В 1871 година Вено Зограф изписва стенописите и иконостаса в църквата „Свети Георги“ в Кършевица.^[9]

• Стенописи от „Свети Архангел Гавриил“ в Долно Требешине
• 
• 
• 

В 1871 – 1872 година Вено и Зафир работят в църквата „Света Петка“ в Стража. На царските двери около образа на Богородица от Благовещение пише „1871 изъ руки Вено зѡ“. На дъното на северните иконостасни двери пише, че са дарени в 1872 година. В 1872 година двамата зографи завършват и живописта, за което свидетелства зографският надпис на северния олтарен зид.^[4]

След църквата в Стража Вено Зограф и Зафир Зограф изписват иконите „Св. св. Петър и Павел“ в Топлац, Вранско,^[10] където работят с Аврам Дичов.^[4] На престолната икона има подпис Зафир Дебрелия, на царските двери подписът е зографи Вено и Зафир 1872.^[10]

В 1872 – 1874 година Вено и Зафир^[11] заедно с калугер Нешо^[4] изписват иконостаса на църквата „Рождество Богородично“ в Ратае.^[4] В 1874 година двамата изписват иконите в „Света Троица“ в Куново.^[12]

Икони от Вено Костов има в кумановската катедрала „Свети Никола“. Тази на Светите братя Кирил и Методий е надписана „Изъ рȢки Вено Зѡ“. Иконата на Свети Антоний Велики и Атанасий Велики е надписана „Приложиша еснафъ абачиски на 1873 изъ рȢки Вено Зѡ“. Иконата на Свети Никола има надпис „Приложи со рȢкою г папа Димитрiѧ iкономъ, на 1868, изъ рȢки Вено Зѡ“. На колоната на амвона в храма има надпис „Изъ рȢкi маiсторъ Мiтре i Илиiа i Вено изъ Деборъ“. Майстор Митре може би е братовчедът на Вено Димитър Яковов Мауровски.^[2]

Автор е на икони в църквата „Свети Георги“ в Младо Нагоричане, където работи и Зафир Зограф. Една икона има подпис „Приложиша еснафъ ћȢрчиски въ памѧатъ ихъ сосемъ чада 1873 изъ рȢки Вено Зѡ“.^[2]

• Икони от църквата „Свети Георги“ в Младо Нагоричане, дело на Вено Костов
• 
  „Кръщение Христово“, 1866/8 г., дар от Стаменко Ракиджия, дърво и темпера
• 
  „Рождество Христово“, 1860-те, дар от Димитър и децата му, дърво и темпера
• 
  „Свети 40 мъченици“, 1868 г., дар от Денко Спасин, дърво и темпера
• 
  „Свети Никола“, втората половина на XIX век, дърво и темпера

В църквата „Свети Георги“ в Жегляне много икони от иконостаса – южната и северната врата, царските двери, 12-те икони на апостоли с централната икона на Възкресението Христово, на която е подписан авторът „изъ рȢки Вено Зѡ“ са изработени Вено Костов в 1877 г.^[13]

Твори в една от църквите в Сливен, където и умира в 1911 година.^[2]

Братовчедите му Алексо Несторов и Симеон Несторов Мауровски също се занимават с образопиство в Западна Македония през първата половина на XX век.^[2]

Портал „Македония“