Василие Търбич
| Василие Търбич Василије Трбић | |
| сръбски революционер | |
 | |
| Роден |
1881 г.
Биело бърдо, Австро-Унгария |
|---|---|
| Починал | 1962 г.
|
| Василие Търбич в Общомедия | |
Василие Търбич (на сръбски: Василије Трбић или Vasilije Trbić), известен като Васил Велешки, е сръбски войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Търбич е роден в славонското село Биело бърдо, тогава в Австро-Унгария. Учи в родния си край, а после заминава при роднини в Кралство Сърбия и завършва четири гимназиални класа в Парачин и Алексинац. Заминава за Света гора с идеята да стане монах,[1] но след убийството на български монах в Хилендарския манастир от страна на сръбски гимназисти от Солун, е принуден да напусне Света гора[2] и се включва в сръбската въоръжена пропаганда в Македония като войвода на чета във Велешко.
По време на Балканската война е начело на чета на Черна ръка, която тероризира видните българи в Ресен и Ресенско под предлог общо разоръжаване на селата. Така например Ефтим Трайков от Крани, който отказва да предаде пушката си, е жестоко пребит и заровен до кръста в земята. В Сливница са бити с часове до смърт Крум Сливенчанец и българският свещеник Петър. Извършени са мащабни реквизиции от видните българи Михаил Татарчев, Георги Трайчев, братя Ляпчеви. Напълно обрани са къщите на забегналите в България.[3]
След Междусъюзническата война се установява във Велес. Търбич участва в смазването на Тиквешкото въстание в 1913 година. По време на Първата световна война действа 6 месеца като разузнавач в тила на българските части[4][5], като неговите действия осуетява началникът на военно-полицейската секция във Велес Стефан Петков.[6]
След войната Търбич става политик и депутат от Югославската национална партия.[7] Избран е в 1925 година, както и в 1927 година от Народната радикална партия. Избран е и на изборите в 1931 година от Прилепския стрез.[8]
Той е баща на Войче Търбич, четнически войвода от Втората световна война.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаjи воjводе велешког, 1, 2, Београд, 1996.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Митриновић, Чедомил М. Прво југословенско Народно претставништво изабрано 8. новембра 1931. године. Београд, Штампарија Ж. Маџаревић, 1931. с. 88. (на сръбски)
- ↑ Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаjи воjводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 22.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
- ↑ Владимир Стојанчевић, „Трбићеви мемоари као историјски извор о српској народности у Маћедонији“[неработеща препратка]
- ↑ Биография на Василие Търбич // Архивиран от оригинала на 2015-11-06. Посетен на 2009-08-11.
- ↑ Биография на Стефан Петков от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Parachutes, patriots and partisans. Books.google.se. Посетен на 9 февруари 2010.
- ↑ Митриновић, Чедомил М. Прво југословенско Народно претставништво изабрано 8. новембра 1931. године. Београд, Штампарија Ж. Маџаревић, 1931. с. 89. (на сръбски)
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
