Валентин Старчев
български скулптор
Роден	14 август 1935 г. (89 г.) Стара Загора, България
Националност	България
Учил в	Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия	ВИИИ „Николай Павлович“
Учители	Марко Марков
Направление	скулптура
Известни творби	„1300 години България“ пред НДК в София (1981)
Награди	Димитровска награда (1980)
Семейство
Баща	Дечо Старчев
Майка	Мара Старчева
Деца	Леда и Камен

Валентин Дечев Старчев е български скулптор, художник и преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Роден е на 14 август 1935 година. Дядо му Софроний, произхожда от видния мияшки резбарски род Филипови. В началото на 50-те години е спринтьор, състезател в националния отбор по лека атлетика. Заедно с Ангел Колев, Ангел Гавраилов и Михаил Бъчваров е съавтор на 5 национални рекорда в щафетните бягания на 4х100 и 4х400 метра. Старчев има и няколко индивидуални победи на 100 и 200 м, а на 400 м поставя национален рекорд – 48.6 секунди.^[1]

Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ (Художествената академия) в София през 1959 г. в класа на проф. Марко Марков. Работи в много жанрове на изобразителното изкуство, но е известен най-вече с монументалната си пластика. През 1961 г. печели ІІ награда на I младежка изложба с композицията – „Борци“, откупена от Русенската галерия.^[1]

От 1964 г. преподава моделиране в катедра „Рисуване“ на Архитектурния факултет във ВИАС, доцент (1976) и професор (1982). От 1985 г. е ръководител на катедра „Рисуване и моделиране“.

Член на Управителния съвет на Съюза на българските художници от 1979 г.

Творчеството му обхваща кавалетна скулптура, декоративни и монументални композиции в синтез с архитектурата, портрети, ордени, монети.

Автор е на много паметници и монументални творби, сред които:

• Братска могила на падналите за свобода в Плевен, с арх. Христо Ковачев (1978)
• Братската могила в Стара Загора
• Декоративни пана, в „Гранд-Хотел София“, София
• Декоративни пана, ВИАС, София (1980)
• Декоративни пана, Културен комплекс Правец (1981)
• Декоративни пана, Културен дом Чипровци
• Паметник на съпротивата в Морската градина, Бургас, с арх. Богдан Томалевски и арх. Никола Антонов, (1981)
• „1300 години България“ пред НДК в София (1981)
• Паметник на хан Тервел – гр. Тервел
• „Раждането на Партията“ – стена с релеф, врачански варовик, бронз, размери 15.00/6.00 м Дом-паметник на партията на връх Бузлуджа, арх. Георги Стоилов, (1981)
• Паметник на Леонид Брежнев (разрушен), София, с арх. Богдан Томалевски, (1981)
• Паметник на Георги Димитров във Варна (1982)
• Паметник на Георги Димитров в Будапеща (1983)
• Паметник „Раненият Пегас“ в памет на загиналите български писатели пред СБП, София,
• Паметник на 14-те изгорели войници на околовръстния път на София (само бронзовата част)
• Паметник на Пенчо Славейков (бюст) – гр. Брунате, Италия
• Паметник на Капитан Петко войвода (бюст) на Алеята на Гарибалдийците в Рим
• Паметник на митрополит Методи Кусев – гр. Стара Загора
• Паметник на Васил Левски (бюст) – гр. Цариброд (Димитровград), Сърбия.

Кавалетни творби:

• „Гълъби“, монументална пластика, Експо'70, Осака, Япония
• „Покръстване“, Софийска градска художествена галерия, София (1972)
• „Разсрел“, Художествена галерия Стара Загора (1973)
• „Пиета“, Национална художествена галерия, София (1974)
• „Леяр“, Музей за съвременна скулптура на открито Мидълхайм (Middelheim Open Air Sculpture Museum), Антверпен, Белгия (1976)
• „Леяр“, Софийска градска художествена галерия, София (1976)
• „Реквием“, Софийска градска художествена галерия, София (1977)
• „Клокотница 1230“, Художествена галерия Велико Търново (1978)
• „Скок“, Олимпийски съюз, Москва, Русия (1980)
• „Ленин“, в градината на Националната художествена галерия (преместен), София
• „Пиета“ (малка пластика), Ватикан (1983)
• „Почивка“, Музей Лудвиг (Ludwig Forum für Internationale Kunst), Аахен, Германия
• „Орфей и огънят“, Музей Лудвиг (Ludwig Forum für Internationale Kunst), Аахен, Германия
• „Книжовник“, посолство на България в Ню Делхи, Индия
• „Книжовник“ (малък формат), Кралска сбирка, Мадрид, Испания
• „Вик“, Фондация Артдиалог, Париж, Франция

В колектив Старчев е автор на монетата „Св. Климент Охридски“ и на ордените „Стара планина“ и „13 века България“

Участвал е в общи художествени изложби и в представителни колективни изложби на българското изкуство в Австрия, Индия, Италия, Полша, Сирия, СССР, Унгария, Франция, ФРГ (Западна Германия), Холандия, Чехия и др.

Валентин Старчев е организирал самостоятелни изложби в България (София, Стара Загора, Созопол, Ловеч, Пловдив), Австрия (Виена), Дания (Копенхаген), Франция (Париж), Япония, Латвия.

• Народен художник (1986).
• Орден „Народна република България“ ІІ степен (1985)
• Димитровска награда (1980)

• Енциклопедия България в 7 тома, т.6 (С-Ти), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1988 г.
• Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.
• Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Валентин Старчев.

• Биография Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine. и Галерия малки пластики Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine. на Валентин Старчев
• Валентин Старчев на сайта на УАСГ

Нормативен контрол GND RKD VIAF WorldCat

Портал „Архитектура“          Портал „Македония“