For faster navigation, this Iframe is preloading the Wikiwand page for Българска кирилица.

Българска кирилица

Разлики между българската и руската версия на кирилицата в Pliska
Курсивна версия на буквите б, г, д, п, т в руската, българската и сръбската им версия

Българска кирилица в типографията е обновена графична форма на кирилицата, инициирана от български типографи в края на 50-те години на 20-и век.[1] Някои автори я определят като „последната фаза в развитието на кирилицата“[1], „мост между латинската и руската писменост“[2], а други, като Владислав Паскалев, я характеризират като „развита" или „зряла" форма на кирилицата[3]. Според украинския художник типограф Виктор Харук българската кирилица е по-логична, но същевременно и по-отдалечена от традиционната международна кирилица.[4]

Основна роля за създаването и утвърждаването на новата графична форма на кирилицата има Васил Йончев,[5] дългогодишен преподавател по шрифт в Националната художествена академия в София, както и следовниците му Тодор Варджиев, Стефан Груев, Кирил Гогов, Илия Груев и други.[6]

Графичната форма на българската кирилица се характеризира с това, че повечето от редовните знаци са с форми, различни от главните (като например В и в, Г и г, Д и д, но са базирани върху ръкописното изписване на буквите, които имат така наречените горни дължини (ascenders – англ.) и долни дължини (descenders – англ.). По този начин до голяма степен се заличава разликата между редовните букви в техния печатен или електронен вид и ръкописното им изписване[1].

Графичната форма на българската кирилица не е изолиран случай на различие в рамките на международната кирилица. Специфика в прилагането на кирилицата се наблюдава още в сръбската и македонската писменост, където редовната малка буква б като тип конструкция се отличава от международно приетата форма за кирилското б[7]; съществено различен е и подходът за изписване на печатната и електронната форма на курсивните б, г, д, п, т в сръбската и македонската писмена традиция спрямо съответните им форми в международната кирилица.

Обновената графична форма на българската кирилица не е официално узаконена, но вече намира приложение в печатни[8] и електронни издания: електронния всекидневник „Дневник“ (автор на шрифта е Лукас де Гроот), електронното издание на списанието „Жената днес“. Признание за естетическите достойнства на съвременната форма на българската кирилица е и фактът, че шрифтове с тази форма създават вече не само български, но и световноизвестни чуждестранни типографи като Марк Симонсън[9], Лукас де Гроот[10][11], Питър Билак[12], Иля Рудерман[13]. Google, чрез Google Fonts 2016 Glyph Sets предписва изискването за включване на българската форма на кирилица в шрифтовете, които следва да отговарят на стандарта Google Cyrillic Plus[14].|2018|02|05))
За развитие и популяризиране на българската кирилица през 2014 г. е обявена гражданска инициатива „За българска кирилица“[15], а през 2016 г. е организиран конкурс за безплатен наборен шрифт с българска кирилица[16]. През 2021 г. организаторите на конкурса „Сайт на годината“ включват като препоръка към участниците използването на българска форма на кирилица в конкурсните сайтове.

През март 2022 г. Министерство на електронното управление публикува за обществено обсъждане проект на актуализирани Правила за институционална идентичност на интернет сайтовете и портали на държавната администрация[17], като в т. 2.3.4. на Правилата изрично се посочва, че „В интернет страниците се ползват само шрифтове, които включват знаците от българската форма на кирилицата“.

Традиционна и съвременна форма на българската кирилица
Държавен вестник“ използва българската форма на кирилицата едновременно с международната форма на кирилицата (на снимката: Държавен вестник, бр. 103, 2017 г.)
  1. а б в Кръстев, Красен. Българската кирилица като знак за идентичност // в. Култура, 22 май 2015. Посетен на 3 март 2017.
  2. Krestev, Krassen. Krassen Krestev: Bulgarian Cyrillic, identity in progress // 25 May 2015. Посетен на 24 февруари 2019.
  3. Паскалев, Владислав. За българската кирилица! // сп. „Осем“, 16 октомври 2015. Посетен на 4 януари 2017.
  4. Kharyk, Viktor. Old Roman style Cyrillic – historic samples and modern experience // report ATypI, Мехико, 2009, page 13, 16 октомври 2015. Посетен на 2 май 2018. (на английски)
  5. Йончев, Васил. Шрифтът през вековете. С., Български художник. Първо издание 1961. Второ издание 1971. В прегледа на развитието на типографията в България до средата на 1940-те години проф. Йончев дава остро критична оценка за съвременното ѝ състояние: „Бившите собственици на букволивните не са живели с проблемите на шрифта и затова не са ни оставили никакво шрифтово наследство. За удобство и печалби внасяли всички шрифтове от чужбина. Обикновено са купували вече демодирани образци, защото са били по-евтини. Формите на буквите били изградени от хора, които не са познавали нашия език и писмо, което личи от неразвитите горни и долни дължини на редица букви и от механичното намаляване на някои главни букви, вместени в средните линии на малката азбука“ (с. 196). Той определя няколко основни насоки за развитие на графичната форма на кирилицата, които се превръщат в програмни за българската художествена шрифтова школа: „1. Да се завърши започнатата упорита борба за търсене и уточняване на нови естетически форми, чрез които ще се разграничи графическият образ на малките букви от този на главните букви. 2. Да се подобрят в по-удобни форми някои сложни букви. 3. Да се увеличи шрифтовото ни богатство чрез разработване на класически образци. [...] 4. Да се създадат шрифтови форми с подчертан национален характер на базата на съвременните изисквания“ (с. 195).
  6. Българската художествена шрифтова школа // Посетен на 4 януари 2017.
  7. В сръбската и македонската писмена традиция камшичето на малката буква б е от дясната страна, което променя съществено не само облика, но и конструктивните принципи на тази буква.
  8. В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК едновременно се използват съвременната форма на българската кирилица и международно утвърдената форма на кирилицата. На снимката: в горната половина на заглавната страница на ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК текстовете са изписани с българската форма на кирилицата, а в долната половина на изданието – с международната кирилица. // Архивиран от оригинала на 2018-01-12. Посетен на 2018-01-11.
  9. Симонсън, Марк. Proxima Nova (спецификация на шрифта Proxima Nova, в която наред с формите на международната кирилица присъстват и формите на българската кирилица) // студио Mark Simonson, 2005. Посетен на 3 февруари 2018. (на английски)
  10. BIT. Известен шрифтов дизайнер за красотата на българската форма на кирилицата (интервю с Лукас де Гроот по телевизия BIT за българската форма на кирилицата, нейната специфика и естетика) // тв. BIT, 26 май 2016. Посетен на 3 февруари 2018.
  11. БНТ. 100 години от рождението на проф. Васил Йончев (интервю с проф. Кирил Гогов и Лукас де Гроот по телевизия БНТ във връзка със 100-годишнината от рождението на проф. Васил Йончев; оценката на холандския типограф Лукас де Гроот за българската кирилица) // тв. БНТ, 26 октомври 2016. Посетен на 3 февруари 2018.
  12. Билак, Питър. Parmigiano (спецификация на шрифта Parmigiano, в която наред с формите на международната кирилица присъстват и формите на българската кирилица) // студио Typotheque, 2015. Посетен на 3 февруари 2018. (на английски)
  13. Рудерман, Иля. Giorgio Sans (спецификация на шрифта Giorgio Sans, в която наред с формите на международната кирилица присъстват и формите на българската кирилица) // студио Commercial Type, 2015. Архивиран от оригинала на 2021-09-26. Посетен на 3 февруари 2018. (на английски)
  14. Google Cyrillic Plus // Посетен на 4 януари 2017.
  15. Манифест на инициативата „За българска кирилица“ // Посетен на 3 март 2017.
  16. Твоят шрифт – конкурс // сп. „Осем“, 4 май 2016. Посетен на 4 януари 2018.
  17. Проект на актуализирани Правила за институционална идентичност на интернет сайтовете и портали на държавната администрация // strategy.bg. 8 март 2022. Посетен на 15 март 2022.
{{bottomLinkPreText}} {{bottomLinkText}}
Българска кирилица
Listen to this article

This browser is not supported by Wikiwand :(
Wikiwand requires a browser with modern capabilities in order to provide you with the best reading experience.
Please download and use one of the following browsers:

This article was just edited, click to reload
This article has been deleted on Wikipedia (Why?)

Back to homepage

Please click Add in the dialog above
Please click Allow in the top-left corner,
then click Install Now in the dialog
Please click Open in the download dialog,
then click Install
Please click the "Downloads" icon in the Safari toolbar, open the first download in the list,
then click Install
{{::$root.activation.text}}

Install Wikiwand

Install on Chrome Install on Firefox
Don't forget to rate us

Tell your friends about Wikiwand!

Gmail Facebook Twitter Link

Enjoying Wikiwand?

Tell your friends and spread the love:
Share on Gmail Share on Facebook Share on Twitter Share on Buffer

Our magic isn't perfect

You can help our automatic cover photo selection by reporting an unsuitable photo.

This photo is visually disturbing This photo is not a good choice

Thank you for helping!


Your input will affect cover photo selection, along with input from other users.

X

Get ready for Wikiwand 2.0 🎉! the new version arrives on September 1st! Don't want to wait?