Българо-епирска война (1230)
| Българо-епирска война | |||
| Българо-византийски войни | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Място | Тракия, Македония, Епир, Тесалия | ||
| Резултат | Решителна българска победа | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
Българо-епирската война от 1230 г. е военен конфликт между двете държави, който се дължи поради нарастващото българско влияние в Константинопол.
Предишни събития
[редактиране | редактиране на кода]Българо-епирският съюз притеснява Латинската империя, която вероятно търси приятелство също с българската държава. Нарастващото влияние на българския цар в Константинопол кара Теодор Комнин да насочи внимането си срещу България. Известно е, че Теодор Комнин търси подкрепа и материална помощ от императора на Свещената Римска империя Фридрих II Хохенщауфен за предстоящата война с България.[2]
Военни действия
[редактиране | редактиране на кода]Епирският деспот Теодор Комнин предприема поход срещу България с целта да разгроми българската армия и да осигури пътя си към Константинопол. След като епирската армия достига до Адриянопол, тя променя курса си и се насочва покрай брега на река Марица към Пловдив. Когато ромейската армия преминава Стара планина при Трявна, към Тракия се спуска малобройна българска войска. Иван Асен II успява да мобилизира единствено търновски полкове, конни дружини на областните войводи, пешаци, които кефалиите успяват да съберат за кратко време, хиляда кумански наемници и други български доброволци.[1] Епирците отблъскват няколко български нападения и достигад до река Клокотница, завземат крепостта Трапезица и се разполагат на стан на широката поляна на левия бряг на реката. Георги Акрополит описва събитията по следващия начин:
| „ | Отвъд река Клокотница се издига плоско възвишение, на което стърчат няколко самотни дъба, разперили мощни вде още голи клони като ръце, протегнати към небето. По-нататък се редуват надиплени хълмове, увенчани с гъсти гори. Най пробуждащата за нов, плолетен живот земя владее мир и спокойствие. Пред очите на епирските стражи не се мярка нищо съмнително. Те не подозират, че в тъмните лесове вече ги дебнат възмездието и смъртта | “ |
На 9 март 1230 г. двете войски се сражават на същото място (Клокотница). Епирците претърпяват тежко поражение, Теодор Комнин е пленен заедно с фамилията си и най видните епирски боляри. Византийският писател, съвременник на събитието, Георги Акрополит пише следното:
| „ | Йоан Асен бил обаче настроен човеколюбиво спрямо пленената войска и пуснал на свобода повечето войници, предимно най простите, отпращайки ги по техните села и градове.[1] | “ |
Поход срещу епирските земи
[редактиране | редактиране на кода]След битката при Клокотница българските войски командвани от Иван Асен II се насочват на юг към епирските владения, които са превзети без особена съпротива. Областите на Тракия, Македония и Албания са присъединени към българското царство. През същото време Епир, Тесалия и Сръбското кралство (което подкрепило ромеиската държава във войната) поемат васални отношения към България.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Чолпанов, Борис. История на българите (военна история). София, Труд, 2007. ISBN 978-954-621-235-1. с. 156, 157, 159.
- ↑ Маркова, Анелия. Второто българско царство във война и мир. София, Българска история, 2022. ISBN 978-619-7688-01-6. с. 118.
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
