Буковляне
| Буковляне Буковљане | |
| — село — | |
  Буковляне | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Козячия |
| Надм. височина | 981 m |
| Население | 75 души (2002) |
| Пощенски код | 1302 |
| Буковляне в Общомедия | |
Буковляне или Буковляни (на македонска литературна норма: Буковљане) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Козячия в долината на граничната между Северна Македония и Сърбия Мала река между планините Козяк и Широка планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Буковляне е малко българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Буковляне е населявано от 205 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Буковляни има 160 българи екзархисти.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 24 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[4]
По време на Първата световна война Буковляни е част от Рамновска община и има 175 жители.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 75 жители, всички македонци.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| ||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
