Брезово (община Демир Хисар)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Брезово.
| Брезово Брезово | |
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Брезово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 1080 m |
| Население | 62 души (2002) |
| Пощенски код | 7244 |
| МПС код | BT |
| Брезово в Общомедия | |
Брезово (изписване до 1945 година: Брѣзово; на македонска литературна норма: Брезово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в областта Долен Демир Хисар, високо в Бушева планина, в северната част на общината в скалистото подножие на Лубен. Землището на селото се простира по горното поречие на Църна. Землището е относително голямо 20,8 km2, от които обработваемите площи са 443,8 ha, но преобладават пасищата с площ от около 1213 ha, а горите заемат 315,9 ha. Надморската височина, на която се намира селото варира от 840 до 1100 m. В землището има обилие на варов камък.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Илия“ в западния край на селото е от XVII век, а гробищната „Свети Георги“ е от 1835 година.[2] Освен тях в селото има и малка църква „Свети Никола“.[1]
В XIX век Брезово е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Брезово има 90 християнски къщи на хубаво, но тясно място, като нивите му са високо по върховете.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брѣзово има 560 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брезово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 103 къщи.[5]
Селото се занима традиционно с варджийство.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брезово има 800 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Брезово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
През 1961 година Брезово има 510 жители, които през 1994 година драстично намаляват на 69,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 62 жители, всички македонци.[9] Населението се изселва в Демир Хисар, Битоля, Кичево, Прилеп, Скопие и други. Брезовци в Сърбия са известни пекари. Емигранти има и в Европа, САЩ и Австралия.[1]
| Националност | Всичко |
| македонци | 62 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Брезово
Андрей Георгиев Бакия (1874 - след 1943), български революционер от ВМОРО- Богоя Костев, български революционер от ВМОРО[10]
- Ванчо Велянов Юруков (1868 – ?), български революционер от ВМОРО
- Велян Тасев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака.[11] македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 10-а прилепска дружина, награден с орден „За храброст“ IV степен.[12]
- Гаврил Георгиев Попов, български революционер от ВМОРО[13]
- Дойчин Илиев, български опълченец, ІI опълченска дружина, убит на 11 август 1877 г.[14]
- Илия Марков Корунов, български революционер от ВМОРО[10]
- Илия Блажев Костев, български революционер от ВМОРО[10]
- Кочо Божинов Мияйлев (1880 – ?), български революционер от ВМОРО[15]
- Никола Върбата, български революционер
- Никола Геройски (? – 1899), български революционер от ВМК и ВМОРО
- Марко Павлев, български революционер от ВМОРО, четник на Цветко Христов[16]
- Огнен Миленков, български революционер от ВМОРО[15]
- Павле Божинов Марков, български революционер от ВМОРО[15]
- Силян Согриев (1873 – 1917), български революционер
- Совре Гаврилов Георгиев, български революционер от ВМОРО[17]
- Сотир Ристев (? – 1903), български революционер от ВМОРО
- Софроний Гаврилов, български революционер от ВМОРО между 1901 – 1912 г.[18]
- Стерьо Магденов Пейков, български революционер от ВМОРО[13]
- Стойко Матев Мирчев, български революционер от ВМОРО[15]
- Стоян Андон Андонов, български революционер от ВМОРО[19]
- Стоян Йовев (1883 – ?), български революционер от ВМОРО
- Стоян Секулов (1883 - 1918), български революционер от ВМОРО
- Тодор Дамянов, български революционер от ВМОРО[17]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Брезово // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2021-07-16. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Брезово на сайта на община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 февруари 2008
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 693.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
- ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.15
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Софрония Гавриловъ // Илюстрация Илинден XIV (10 (140). София, декемврий 1942. с. 11. Архивиран от оригинала на 2016-10-18.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
| ||||||||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
