Св. Бонавентура Bonaventura
италиански теолог
Св. Бонавентура, картина от Франсиско Сурбаран, 17 в.
Роден	1221 г. Баньореджо, Папска държава
Починал	15 юли 1274 г. (53 г.) Лион, Арелат
Религия	Католическа църква[1]
Учил в	Парижки университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Средновековна философия
Интереси	Теология
Св. Бонавентура в Общомедия

Св. Бонавентура (на италиански: Bonaventura, роден като Джовани Фиданца, Giovanni di Fidanza) е италиански теолог и философ, генерал на Францисканския орден.

Роден е през 1221 г. в Баньореджо, Папска държава. Учи в Париж, където получава магистърска степен по изкуства, а след това защитава докторат по богословие. Около 1243 г. се присъединява към Францисканския орден, като през 1257 г. става игумен на Ордена. През 1274 г. папа Григорий X го произвежда в главен кардинал на Албано. Умира в Лион, докато помага в организирането на Ливонския събор.^[2] Канонизиран за светец през 1484 г. от папа Сикст IV и обявен за доктор на църквата от папа Сикст V през 1587 г. Считан е за един от най-големите философи на Средновековието.^[3]

Най-известният му труд е „Пътеводител на ума към Бога“. Основната тематика в работата му е свързана с теологията и дали тя може да бъде възприета като „наука на науките“. Бонавентура определя различни степени към възхождане към Бога – телесна, временна, извън нас стояща следа по божия път. Това възхождане е известно като триединния път на пустинята, където сетивата, духът или умът те водят. Чрез разума можем да получим най-истинно знание, но на него му е нужно просветление (човек познава опосредствено). Философската истина може да ни даде истинно знание за материалния свят, докато откровението – за божествения универсум. Според него трите заблуди на философията са: идеята за вечността на света, единният интелект за всички, отхвърляне на идеята за съществуването на блажения живот след смъртта. Той е против прилагането на диалектическия инструментариум в теологията (противник и критик на аристотелизма на XII век, самият е августинист). Въпреки това чете Аристотел и приветства някои от неговите идеи.^[2] Бонавентура смята, че познанието на хората за външния свят се основава на сетивата и че съзнанието на човека при появата му на този свят е tabula rasa.^[2] Повлиява с идеите си върху Матей от Акваспарта и Джон Пекъм.^[4]

• Пътеводител на ума към Бога. За възвеждането на изкуствата към теологията. Изд. Критика и хуманизъм, 1991
• Избрани произведения. УИ „Св. Климент Охридски“, 2011.

• Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Бонавентура.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бонавентура.

Тази статия за философ все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия за светец все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.