Атия
Тази статия е за село Атия. За майката на император Август вижте Атия Балба Цезония.
| Атия | |
 Военноморската база в Атия | |
  Атия  Атия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 966 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 14 m |
| Пощ. код | 8140 |
| Тел. код | 05914 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 63015 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Созопол Тихомир Янакиев (БСП за България; 2019) |
| Кметство – кмет | Атия Ренета Стоева (ГЕРБ) |
| Атия в Общомедия | |
А̀тия е село в Югоизточна България. То се намира в община Созопол, област Бургас, в близост до едноименния нос, откъдето идва и името му. На североизток от селото се намира заливът Вромос.
Състои се от 2 части – долна (моряшка) и горна (миньорска). Разстоянието между тях е 1 km. В близост до Атия е разположена най-голямата българска военноморска база – Военноморска база Бургас. Пунктът за базиране е построен в периода 1969 – 1972 г., като през 1972 г. тук се преместват корабите и част от поделенията от Бургас.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
В миналото тракийската антична крепост Антея се е намирала на връх Буджака до полуостров Атия (днес военноморска база Бургас).[3]
Селището е официално създадено под името Росен на 27 юли 1957 г. с указ 292 на Президиума на Народното събрание. През 1979 г. е обявено за минно селище, а от 1995 г. е село. Днешното си име Атия получава официално на 23 септември 1997 г.[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]
|  |
В селото живеят 504 българи и 5 турци.[5]
Екология
[редактиране | редактиране на кода]До 2001 година в близост до селото са се намирали мини „Росен“, в които допреди години са добивани медна и златна руда. Те са затворени, фабриките са разрушени, а земята под тях, както и плажът, са рекултивирани, но все още показват висока степен на замърсеност от живака, който е използван при минната дейност. В периода 1954 – 1977 г. отпадъкът от флотационната фабрика (около 8 000 000 t) е изхвърлян в морето наблизо. В следващите години морето изтласква флоатационния отпадък към плажната ивица, което замърсява брега с радиоактивни елементи и живак. След като се установява че радиационният фон в региона е завишен, през 1997 г. започват операции по почистване. В последвалите години близо 800 000 t радиоактивен отпадък е иззет от плажа „Вромос“ и складиран в специално депо.[6]
Плажът на село Атия е със североизточно изложение и дължина около 3 km. През 2010 г. е затворен за къпане поради завишени нива на радиация.[7] Въпреки забраната всяка година на плажа се събират летовници. Примесите в пясъка придават на плажа специфичен сив, жълто-черен цвят. Морската вода е кристално чиста, морското дъно е песъчливо и със слаб наклон, без дупки или ями. Температурата на водата лятно време достига 25 – 26 °C.
Самият плаж е незастроен и почти безлюден. Лови се илария, паламуд и попчета през есента. Среща се често сафрид и чернокоп. Подходящо е ловенето с лодки на „Черната нива“, разположена на 2 km от брега и с дълбочина на дъното 20 – 30 метра.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ 70 години от създаването на Военноморска база Бургас, архив на оригинала от 20 декември 2016, https://web.archive.org/web/20161220160751/http://burgasnews.com/istoriya-i-arheologiya/81000-70-godini-ot-sazdavaneto-na-voennomorska-baza-burgas, посетен на 8 декември 2016
- ↑ С. Атия – крепост Антея | Български крепости, архив на оригинала от 4 февруари 2018, https://web.archive.org/web/20180204145043/http://bulgariancastles.com/bg/node/289, посетен на 16 август 2020
- ↑ Справка за събитията за с. Атия, общ. Созопол, обл. Бургас
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ Актуална информация за залива „Вромос“
- ↑ Радиацията на плажа край Вромос не изгони къмпингуващите незаконно
| ||||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
