Артилерийска подготовка (съкратено артподготовка) или артилерийски обстрел е поредица от атакуващи тактически действия на артилерията за унищожаване или подавяне на огневите средства, живата сила, отбранителните съоръжения и други обекти на противника преди настъплението на собствените войски^[1].

В пруското (германското) военно дело терминът е артилериефорберайтунг (Artillerievorbereitung).

Артподготовката възниква едновременно с появата във войските на достатъчно мобилни артилерийски оръдия. Последните не само заменят метателната техника, но и разширяват тактическите възможности на войската^[2].

В Европа елементите на артилерийския обстрел се появяват през XIV – XVI в. Преди началото на настъплението позициите на противника се обстрелват от артилерийски огън с гюлета и шрапнел. Унищожава се живата сила на противника; разрушават се отбранителните постройки: крепости, стени, кули^[1].

Развитието на отбранителната тактика и технология заедно с развитието на средствата за унищожаване на противника, а също и прехода към позиционната форма на отбрана значително увеличава значението на артилерийския обстрел. При това във военното дело вече се появява и закрепва термина „артилерийски обстрел“^[1].

Първа световна война

През Първата световна война, от 1915 г., артилерийският обстрел широко се използва за пробиване на позиционния фронт.^[3] Времето за артилерийски обстрел варира от няколко часа до няколко денонощия^[1]. Но при тогава съществуващата тактика на боя (т.нар. „вълни“) даже многодневният артилерийски обстрел не осигурява подавяне на огневите точки по цялата дълбочина на отбрана^[3].

През 1916 г. се преминава към груповата тактика на пробив на ешелонираната отбрана на противника. Артподготовката се води поешелонно и с участието на съпровождаща артилерия^[3].

При общовойсковата тактика на боя артподготовка провеждат всички родове войски, с използване на миномети, дулни гранатомети, танкови оръдия^[3].

Втора световна война

Във Втората световна война артподготовката се провежда по-интензивно, но с по-малка продължителност: от няколко десетки минути до няколко часа^[1].

През 1942 г. в Червената армия артподготовката става етап от артилерийското настъпление^[1].

Към използваните оръжия се добавят реактивната артилерия във вид на реактивна система за залпов огън (РСЗО). Масираният залп на батареите на РСЗО, дори и да не убива противника в зоната на поражение, значително намалява способността на живата сила да се съпротивлява. Авиационата артподготовка^[4] също има немаловажна роля.

Терминът е пренесен и в политическата сфера, където означаваа поредица от информационно-пропагандни действия, насочени към изолация на противника и отслабване на неговия боен дух.

Политическата „артподготовка“ предшества реалните бойни действия срещу противника^[5].

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Артподготовка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​