Болнер Anton Bruckner
австрийски композитор
Роден	4 септември 1824 г. Ансфелден, Австрия
Починал	11 октомври 1896 г. (72 г.) Виена, Австрия
Религия	католицизъм
Учил в	Университет за музика и сценично изкуство
Музикална кариера
Стил	класическа музика, симфония
Инструменти	орган, пиано
Участник в	Katholische Österreichische Studentenverbindung Austria-Wien
Семейство
Съпруга	няма
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Болнер в Общомедия

Антон Брукнер (на немски: Anton Bruckner) е австрийски композитор, предимно познат със своите симфонии, меси, мотети, той е бил също органист, пианист и музикален педагог. Неговите симфонии често се смятат за емблематични за финалния етап на австро-германския романтизъм заради техния богат хармоничен език, комплексна полифония и значителна дължина. Творбите на Брукнер помагат за дефиниране на съвременния музикален радикализъм благодарение на техните дисонанси, неподготвени модулации и бродещи хармонии.

Роден е в селцето Ансфелден, близо до австрийския град Линц. Той е първото от единайсетте деца в семейството на селски учители. Началното си музикално образование получава от баща си. Сам се упражнява да свири на орган, за да стане по-късно бележит органист – виртуоз, без никога да е вземал уроци при школуван преподавател. Тринайсетгодишен постъпва като хорист при манастира „Св. Флориан“, където освен пеене учи пиано, цигулка и музикална теория. В периода 1841 – 1845 година е назначен за помощник-учител във Виндхааг и Кронсторф, където продължава музикалното си самообразование и прави първите си композиционни опити. През 1845 година се връща в манастира „Свети Флориан“, след като печели конкурс за учителско място, а от 1848 година там е и щатен органист. В манастира Брукнер остава до 1855 година, когато печели конкурса за органист при катедралната църква в Линц. На това място музикантът прекарва 12 години, като активно се занимава с композиция.

През 1861 година предизвиква възторга на изпитната комисия във виенската консерватория, където участва на конкурс по орган и теория на музиката. Три години по-късно, през 1864 година, изнася в Линц първия си авторски концерт, а през 1868 година, отново в Линц, дирижира първата си симфония, две години след написването ѝ. Същата година е назначен за помощник-органист при придворния параклис във Виена, преподава орган, хармония и контрапункт във Виенската консерватория, преподава музика и в педагогическия институт в града. Междувременно при огромен успех изнася концерти на орган в Париж, Берлин и Лондон.

Награден е с ордена „Франц Йосиф“ (1886). През 1891 година Виенският университет му присъжда титлата „Доктор хонорис кауза“. Според последната му воля е погребан в манастира „Свети Флориан“.

През 1928 година във Виена е създадено Брукнеровото музикално общество. В Линц се провежда фестивал на негово име.

Композиторското поприще на Брукнер започва късно – той е на около 40 години, когато се появява първото му значително произведение. В творческия си път той постоянно се сблъсква с неразбирането на съвременниците си: всепризнат е като органист и педагог, но като композитор остава недооценен. Много от големите му творби не са изпълнявани приживе, а други са изпълнени с огромно закъснение – Втора симфония е изпълнена 22 години след написването ѝ, Трета – 13, Четвърта – 16, Пета – 23, Шеста – 18. Едва седмата му симфония пожънва успех и получава заслужено признание – Брукнер тогава е вече на 60 години.

Като композитор Брукнер се концентрира главно върху симфоничната и хоровата (религиозна) музика. Основно влияние върху творчеството на автора оказва австрийската барокова музика, симфонизмът на виенските класици (най-вече Шуберт) и органовата музика, както и творбите на Вагнер, пред когото Брукнер благоговее въпреки някои теоретични разногласия с него. В симфониите си се придържа към класическата четиричастна форма, като обогатява само оркестрирането и музикалния език. В областта на църковната музика създава няколко големи ораториални творби.

• Симфонии – девет (и две с необичайна номерация – 00. (или Studiensinfonie) и 0.(„Nullte“ Sinfonie)). От последната Брукнер композира първите три части преди смъртта си. Поради това, че той е редактирал симфониите си често под влияние на свои ученици и приятели, вземайки техните съвети под внимание, симфониите му са известни в много различни редакции.
• От църковните произведения трябва да бъдат отбелязани „Те Деум“, три големи меси и Реквием, „150 псалом“ за солисти, хор и оркестър.
• Брукнер е автор на едно-единствено камерно произведение – струнен квинтет.
• Един от големите поклоници и последователи на Брукнер е неговият ученик Густав Малер.
• Голям принос в популяризирането на музикта на Брукнер в по-ново време имат диригентите Вилхелм Фуртвенглер, Гюнтер Ванд, Херберт фон Караян, Серджо Челибидаке, Даниел Баренбойм, Елиаху Инбал, Георг Тинтнер, Карло Мариа Джулини и други.

• ((de)) Guillem Calaforra, Anton Bruckner: A Bibliography
• ((en)) Библиография, дискография и списък на подробен списък на творбите Архив на оригинала от 2008-12-08 в Wayback Machine.
• ((en)) Сайт, посветен на Брукнер Архив на оригинала от 2008-12-24 в Wayback Machine.
• ((en)) Дискография на Брукнер, Classical.net
• ((en)) José Oscar Marques, The Several Versions of Bruckner's Symphonies (a synopsis)
• ((en)) Bruckner.com (Друга страница с информации за различните версии и изпълнения)

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat