Ани Върбанова
Ани Върбанова в БНР, 2014 г.
Информация
Родена	Ани Върбанова 2 януари 1950 г. (1950-01-02) (74 г.) Бургас, Народна република България
Стил	поп
Инструменти	вокал
Глас	сопран
Музикален издател	Балкантон и др.
Продуцент	БНР Ани Върбанова
Свързани изпълнители	Тоника, Студио В, Емил Димитров, Петко Петков, Деян Неделчев
Влияния	италианско, англосаксонско, американско
Ани Върбанова в Общомедия

Ани Върбанова е българска поп певица, бивша вокалистка и солистка на вокалната формация „Студио В“.

Ани Върбанова е родена на 2 януари 1950 г. в Бургас. Завършва музикалното училище в родния си град със специалност контрабас, а през 1971 г. – полувисшия Естраден отдел при БДК в София със специалност пеене.

Дебютът ѝ е с група Тоника, когато съставът все още е към Културния дом на транспортните работници в Бургас. В края на 1971 г. Ани Върбанова участва и печели конкурс, обявен от БНР за набиране на певци за новосформираната вокална формация „Студио В“.

За почти десетгодишното съществуване на групата певицата пее сопрановите вокални партии, като в голяма част от песните, сред които „Слънце, слънце“, „Твоето име“, „Ръка подай“, „Насам-натам“, „Гургулица“ и много други е и солистка. Паралелно със „Студио В“, певицата записва дуетни песни с Петко Петков, който по онова време е един от членовете на състава, както и самостоятелен репертоар. Пее джаз-рок с оркестъра на Райчо Иванов. До 1981 г. е щатна певица към Биг бенда на БНР, в който работи като беквокал и като такъв участва в записите на много други наши поп певци.

През 1977 г. Ани Върбанова е избрана да представя България в Международния конкурс за изпълнители на фестивала „Златният Орфей“ и печели Голямата награда – Златната статуетка.

През 1983 г. е удостоена с гранд при на фестивала „Гала“ в Хавана, Куба, а на следващата година тя получава първа награда на „Шлагерфестивал“ в Дрезден – ГДР. ^[1]

Ани Върбанова има над 50 самостоятелни песни, записани в БНР, и около 17 песни и вокализи, включени зад кадър в много български анимационни и игрални филми, като „Баща ми бояджията“, „Пет чужди дни“, „Изкуствената патица“, „Дами канят“, „Га“, „Нефт“ и много други.

Осъществила е две концертни турнета – едното съвместно с Емил Димитров, в бившия СССР.

В края на 1980-те години и началото на 1990-те години Ани Върбанова живее и работи в Скандинавските страни, Швейцария, Германия и Италия. Композиторът Винченцо Коро създава специално за нея две песни, които записва в Италия, излъчвани многократно по „Теле Италия“, заедно с най-популярната ѝ българска песен „Не приемай чужди съвети“ – композиция на Зорница Попова и Йордан Янков.^[1]

• „Твоето име“ (1972) /преводна/
• „Песен за мюзикхола“ (1972) – м. Вили Казасян, т. Захари Петров
• „Слънце, слънце“ (1972) /преводна/
• „Ноктюрно“ (1973) /преводна/
• „Игра на думи“ (1975) – м. Стефан Димитров, т. Захари Петров
• „Това е неизбежно“ (1975) – м. Вили Казасян, т. Захари Петров
• „Когато казвам обичам те“ (1975) – м. Георги Костов, т. Кръстьо Станишев
• „Насам-натам“ (1975) /преводна/
• „Недоразумение“ (1979) – м. Александър Бръзицов, т. Матей Стоянов
• „Гургулица“ (1980) – м. Александър Йосифов, т. Павел Матев

• „Цветове“ (1977) – м. Вили Казасян, т. Божидар Игнатов
• „Балада за трамвая“ (1978) – м. Петър Цанков, т. Миряна Башева
• „Пред дъжд“ (1978) – м. Петър Цанков, т. Михаил Белчев
• „Кръстопът“ (1978) – м. Петко Петков, т. Мария Агликина
• „Не приемай чужди съвети“ (1984) – м. Зорница Попова, т. Йордан Янков
• „Към спомен друг“ (2011) – м. Александър Бръзицов, т. Матей Стоянов
• „На кредит“ /дует с Деян Неделчев/ (2011) – м. Деян Неделчев, т. Маргарита Петкова

Портал „Биографии“          Портал „Музика“          Портал „България“