Анестезия (на латински: anaesthesia) е дума от гръцки произход и означава безчувственост (към допир, натиск, температура, в това число и болка). Днес с този термин се означава съвкупност от действия за обезболяване в медицинската практика за извършване на болезнени оперативни, лечебни и диагностични процедури.

Обща анестезия – използват се медикаменти (анестетици), с които се потиска функцията на централната нервна система (ЦНС), при което пациентът загубва съзнание (заспива).

Регионална анестезия – в различни части на тялото се инжектират медикаменти (локални анестетици), които временно прекъсват предаването на нервните импулси от оперативната зона към мозъка.

Съществуват и други видове анестезия, които не се прилагат рутинно, защото не винаги са възпроизводими и обезболяването при тях невинаги е достатъчно за извършване на съответната манипулация. Такива са: електроанестезия, хипноанестезия и акупунктурна анестезия.

Анестезията се постига чрез подаване на газова смес, съдържаща кислород и анестетик. Инхалационните анестетици са газове – двуазотен окис (райски газ) и течни летливи органични халогенизирани въглеводороди, които се изпаряват и се подават към газовата смес. Такива са: диетилов етер (не се използва), халотан, изофлоран, севофлоран.
В зависимост от начина на подаване на анестетиците се дели на:

• маскова – газовата смес се подава посредством лицева или ларингеална маска;
• интубационна – в дихателните пътища на пациента се поставя тръба за подаване на газовата смес и за свързване на пациента към анестезиологичния апарат;
• ендотрахеална – тръбата е поставена в трахеята;
• ендобронхеална – извършва се чрез различни тръби, с помощта на които газовата смес се подава в главните бронхи (най-често тръба на Карленс). Този тип анестезия се използва в случаите, когато се отваря гръден кош или операции с пневмоторакс.

Класификацията на венозната анестезия се извършва в зависимост от групата на медикамента, който се използва. Бива следните видове:

• барбитурова – използват се препаратите: Тиопентал, Бревитал, Хексобарбитал и други (тио- и окси- барбитурати);
• бензодиазепинова – използват се препарати от групите: Диазепам, Мидазолам (Дормикум), Флунитразепам (Рохипнол) и др.;
• опиоидна – медикаментите са от опиоиди: Морфин, Фентанил, Петидин (Лидол) и др.;
• оксибутирова – съдържа един медикамент: Гамаоксимаслена киселина (Гамаоксибутират);
• епонтолова – с основен представител: Епонтол (Сомбревин);
• стероидна – с основен представител: Пропофол (Диприван, Профол, Пропофол-Липуро и др.) – това е шлагерът в съвременната венозна анестезия;
• кетаминова – използва се препаратът Кетамин (Кеталар, Кетанест, Калипсол), който е производен на медикамента LSD (ЛСД). Предизвиква т.нар. дисоциативна анестезия;
• етомидатова – препаратът е Етомидат (Раденаркон).

При балансираната анестезия се използват различни съчетания от венозни анестетици, газови смеси, съдържащи кислород, двуазотен окис и халогенизиран въглеводород (халотан, изофлуран или севофлоран) и мускулни релаксанти. Тези комбинации позволяват да се избегнат страничните ефекти на всеки един медикамент, чрез използване на няколко медикамента в по-малки дози. Така действията им се потенцират взаимно за постигане на добро ниво на анестезия, както и за бързо събуждане, тъй като относително малките дози на тези медикаменти бързо се елиминират.

Вида, дозата и съчетанието на анестетиците при балансираната анестезия се определят от анестезиолога, съобразно вида на операцията, продължителността и възрастта на пациента и придружаващите го заболявания.

Използват се препарати с много ниска температура на изпарение, които при допир с кожата я охлаждат. Ниската температура действа обезболяващо. Такъв препарат е Chloraethyl. Контактна анестезия се получава и при контакт на анестетик с лигавиците. Такива са Дикаин за обезболяване при накапване в очите, особено при „осветяване“, Лидокаин (Lidocain Spree 10%) – ползва се в УНГ практиката и т.н.

Локалният анестетик се инжектира (инфилтрира) в зоната на оперативното поле, като така прекъсва болевите импулси на ниво рецептори.

Локалният анестетик се инжектира около нерва, който инервира оперативната зона. Нервните блокове са много, в зависимост кой нерв се блокира.

Анестетикът се инжектира в спиналното пространство. Там се намират спиналните нерви. При тази анестезия се получава ниво на обезболяване. Използва се в урологията, гинекологията, съдовата хирургия на долните крайници и при операции в долната половина на корема.

Анестетикът се въвежда извън твърдата мозъчна обвивка (dura mater) в т. нар. епидурално пространство. При тази анестезия се блокират един или повече сегмента на гръбначния мозък. Тя бива:

• епидурална едноактна – анестетикът се инжектира еднократно в епидуралното пространство;
• епидурална продължителна – поставя се специален катетър в епидуралното пространство и през него може да се добавя анестетик, колкото е необходимо; тази анестезия може да обезболява пациента и в следоперативния период дни наред.

• zwai.net: Portal und Weiterbildung für Anästhesie und Intensivpflege
• www.Kinder-Narkose.de – Website für Kinder und Eltern rund um das Thema Narkose
• Deutsche Gesellschaft für Anästhesiologie und Intensivmedizin e. V. (DGAI)
• Berufsverband Deutscher Anästhesisten e. V. (BDA)
• Österreichische Gesellschaft für Anaesthesiologie, Reanimation und Intensivmedizin (ÖGARI)
• Schweizerische Gesellschaft für Anästhesiologie und Reanimation (SSAR/SGAR)
• Schweizerische Interessengemeinschaft für Anästhesiepflege (SIGA/FSIA)
• World Federation of Societies of Anaesthesiologists (WFSA) Архив на оригинала от 2009-11-25 в Wayback Machine.
• American Society of Anesthesiologists (ASA)

Нормативен контрол BNF GND NLI J9U LCCN NDL NKC