Анастас Наумов е български фолклорист, композитор и диригент. Има изключителна заслуга за обогатяването на фонда на Българското национално радио с многобройни записи на народна музика.^[1]

Анастас Наумов е роден на 27 януари 1928 г. във Варна. Произхожда от стар възрожденски род. Дядо му е свещеник и апостол на Илинденското въстание. На него Анастас Наумов посвещава оркестровата си творба „Комитско хоро“. От ранна детска възраст свири на цигулка. Постъпва в Музикално училище.

През 1952 г. завършва Държавната музикална академия (днес ДМА „Панчо Владигеров“). От 1952 до 1955 г. работи като учител по музика. По онова време Наумов има само теоретична подготовка от Музикалната академия и обучението при проф. Стоян Джуджев. Професионалният му и творчески път започва при постъпването на работа в Музикалния отдел на Радио „София“ през 1956 г. Основната му задача в Радиото е да продуцира записи на фолклорна музика, изпълнявана от певци и инструменталисти, фолклорни групи и самодейни народни хорове и ансамбли, които се създават тогава, по примера на Фолклорния ансамбъл „Филип Кутев“. От 1956 е музикален редактор в редакция „Народна музика“ и замаместник-главен редактор, ­ръководител направление „Народна музика“ на Главна дирекция „Музика“ в БНР.

През 1962 година Анастас Наумов получава предложение да отиде в Сливен и да създаде Ансамбъла за народни песни и танци в града, в който работи до 1966 г.

През 1966 г. се връща в Радиото като завеждащ редакция „Народна музика“.

През годините Анастас Наумов записва и обработва музика за солисти като Вълкана Стоянова, Янка Рупкина, Калинка Вълчева, Олга Борисова, Стайка Гьокова, Ева Георгиева, Добра Савова, дуета Кремена Станчева и Василка Андонова, Илия Аргиров, Марин Иванов, Димка Владимирова, Георги Чилингиров, кавалджиите Цвятко Благоев и Стоян Величков, гайдарите Костадин Варимезов и Никола Атанасов, както и много, много други. В този период композиторът пише най-добрите си хорови песни и оркестрови пиеси за „Мистерията на българските гласове“ и за Оркестъра за народна музика на БНР. Автор е на 2000 песни, обработки и хармонизации на народни песни за солисти с оркестър, акапелни и ансамблови песни и оркестрови пиеси, които са неизменна част от репертоара на фолклорните състави. Популярни са неговите ансамблови и хорови песни, както и обработките на народни песни, изпълнявани от най-известните български певци, инструменталисти и народни ансамбли. Всички те са включени в музикалния фонд на БНР. Голяма част от песните му са отпечатани. Носител е на престижни национални награди.^[1]

Умира на 17 август 2015 г.^[2] в София.

Негов син е композиторът Владимир Наумов, съпруг на Елвира Георгиева.

• детска радио-оперета „Новогодишна фантазия“ (1960)
• оратория-спектакъл „Сто години от освобождението на Плевен“ (1978)

• „От пролет до пролет във Видин“
• „Годишните времена“
• „Добруджански игри“
• „Гурбетчии“
• „Детски игри“
• „Песните, които не допяхте“

• „Младежка сюита“ (1969)

• „Въртележка“
• „Ганкината“ – за соло тамбура и оркестър
• сюита „Гайдарски мелодии“ – за соло гайда и оркестър
• „Пиеса за гъдулка и оркестър“
• „Комитско хоро“

• „Мелай Дойна“
• „Сън ми краде черни очи“
• „Мандо ле“
• „Дона биле брала“
• „Гълъби гукат“
• „Иван на Станка думаше“
• „Снощи си, мамо, отидох“
• „Че имам либе хайдутин“
• „Бре, Иване“
• „Снощи Калина сгодихме“
• „Оплакала се гората“

• „Карай, моме“
• „Надпяване“
• „И аз на сбора ще ида“

• „Капка капна“
• „Заспало ми е девойче“
• „Събуди се ясно слънце“
• „Приспивалка“
• „Вокализа“ – в памет на Панчо Владигеров

• Официален уеб сайт на Анастас Наумов
• Биография на Анастас Наумов в сайта на Съюза на българските композитори

Портал „Биографии“          Портал „Музика“          Портал „България“