Александър Миланов
български писател и преводач
Роден	10 октомври 1933 г. Коюн бунар, Царство България
Починал	6 май 2006 г. (72 г.) София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	стихотворение, очерк, повест
Награди	орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен почетен медал „Иван Вазов“ на Държавната агенция за българите в чужбина (2003) „Стоян Бакърджиев“ (2004)

Александър Миланов Александров е български писател, преводач и обществен деец.

Роден е на 10 октомври 1933 г. в село Коюн бунар, днес Овчи кладенец, Ямболска област. Завършва гимназия в Ямбол през 1952 г. и Руска филология в Софийския държавен университет през 1957 г. Същата година започва професионалната си дейност като учител в гр. Чирпан. До 1985 г. работи като журналист и редактор във вестниците „Народна младеж“ и „Студентска трибуна“, списание „Смяна“, в издателствата „Народна младеж“, „Наука и изкуство“ и „Народна култура“. От 1985 до 1991 година е главен редактор на списанието за световен хумор и сатира „Апропо“. Съосновател е през 1988 г. на Обществен комитет за екологична защита на Русе и на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, в чието ръководство е избран при учредяването му. През март 1991 година Александър Миланов е избран за председател на Съюза на преводачите в България. През 1992 г. е натоварен с дипломатическата мисия по откриването на българско посолство в Кишинев, Република Молдова. Изпълнителен директор е на Национален дарителски фонд „13 века България“ в периода 1995 – 1996 г. Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските писатели. Почетен член е на Съюза на унгарските писатели.

Александър Миланов е лауреат на редица български и международни награди за авторска и преводна литература. За постиженията си в областта на българската култура е награден с Държавен орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен.

Автор е на повече от 20 книги със сатирични стихотворения, лирика; приказки и стихове за деца; преводи от немски, унгарски и руски език. Превеждал е Пушкин, Есенин, Петьофи, Гьоте, Хайне и други. Негови стихотворения са превеждани на руски, унгарски, украински, беларуски, грузински, сръбски, румънски, албански, английски, френски, монголски, японски.

Най-активно участва в обществения живот на България като основното си внимание насочва към българските общности извън България. Съучредител на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ (1990 г.), избран е за негов говорител, а по-късно и за председател. Пише голям брой статии за проблемите на българите зад граница. Ратува България да има трайна политика към нашите сънародници извън страната – политика, която да не зависи от смяната на правителствата.

А. Миланов подпомага литературното развитие и представя пред българската общественост редица самобитни и млади български поети и писатели от чужбина, сред които Петър Бурлак–Вълканов, Нико Стоянов, Михаил Бъчваров - Бондар, Георги Барбаров, Татяна Танасова, Владимир Калоянов, Николай Куртев, Анна Малешкова, Димитър Боримечков, Мишо Хаджийски от Бесарабия и Таврия (Молдова и Украйна), Назиф Докле, Садик Идризи–Алабак, Вейсал Хамза от Гора (Албания и Косово), Софика Мале, Афродита Стерьо и Илда Йован от Мала Преспа (Албания) и Зденка Тодорова, Иван Николов от Западните покрайнини.

За заслугите си към каузата на българите извън България е удостоен с почетен медал „Иван Вазов“ на Държавната агенция за българите в чужбина.

• Анатема – сатирични стихове, 1959;
• Слънца, които не залязват – очерци, 1962;
• Пролетна опасност – сатирични стихове, 1963;
• Разговор след години – лирика, 1965;
• Рай за грешници – сатирични стихове, 1967;
• Омагьосаният бор – поема за деца, 1967;
• Приключенията на Пуйчо – поема приказка, 1967;
• Венец от звезди – стихове за деца, 1968;
• Бостански човечета – повест за деца, 1971;
• Една усмихната вселена – лирика, 1976;
• Бояджишкият бунт – документална повест, 1977;
• Весели злополуки – стихове за деца, 1978;
• Гостилница за гладни – сатирични стихове, 1981;
• Шахматен свят – сатирични стихове, 1982;
• Сърдечно отделение – лирика, 1983;
• Световно устройство – сатирични стихове, 1989;
• Кришка-мишка – стихове за деца, 1989;
• Шипове от ореоли – сатирични стихове, 1990;
• Преобличането на Илия – сатирични стихове, 1994;
• Каламбуриада – сатирични стихове, 2003;
• Между Африки и Арктики – избрано, 2003;
• Скитници в стихове – преводи на унгарска поезия, 2003

• През 2004 г. е удостоен с Национална награда за художествен превод „Стоян Бакърджиев“, присъждана от Община Пазарджик на български и чужди преводачи за принос в българското преводаческо изкуство за превод на поезия или проза.^[1]

• Александър Миланов – биографична справка и стихове в Литернет
• Александър Миланов в Литературен свят
• Представяне и стихове на Александър Миланов в Omda.bg
• Кого анатемосват тези слънчеви очи? от Нино Николов, сп. „Пламък“
• Миланиум или спомен за приятеля от Благой Димитров, в. „Дума“, 6 май 2006
• Алексадър Миланов: „Без поетите светът би бил неуютен...", интервю на Огнян Стамболиев, сп. „Факел“ и Литературен свят

Нормативен контрол CONOR.BG ISNI LCCN NKC VIAF WorldCat