Александрийски фар
Александрийският фар (на старогръцки: ὁ Φάρος τῆς Ἀλεξανδρείας) е сред седемте чудеса на античния свят.
Построен е около 280 г. пр.н.е. на остров (днес полуостров) Фарос при град Александрия в Египет. Излъчвал светлина от голям огън, отразявана чрез огледала, виждана на 50 km навътре в морето.
Фарът е разрушен от земетресение през 1375 г. От останките му в края на 15 век султан Кайт бей издига крепост, известна като Цитадела на Кайт бей, която е там и до днес.
През 1994 г. френски археолози откриват фрагменти от маяка на дъното на Александрийското източно пристанище[1].
През 2016 г. египетското Министерство по въпросите на древността обявява намерението си да превърне подводните руини на древната Александрия, включително на о. Фарос, в подводен музей[2].
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Фарът е представлявал кула с височина около 120 – 140 m и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човека. Архитект на фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бял мрамор и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долният е представлявал правоъгълна кула с квадратна основа със страна 30 m и с височина между 55 и 65 m. Четирите ѝ стени били обърнати към четирите посоки на света. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била около 40 m. Най-горният етаж, висок 8 m, бил под формата на цилиндрична колонада – 8 колони носели купол, увенчан с 8-метрова бронзова статуя на повелителя на моретата Посейдон (или на Зевс по други източници). В горната част на етажа имало метално вдлъбнато огледало, което денем отразявало слънчевата светлина, а нощем – светлината на горящ катран или масло.
До появата на фара историята на архитектурата не познава пример на техническо съоръжение, станало предмет на такава всеобща възхита.
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]От името на остров Фарос в латинския език, a оттам и в повечето европейски езици, идва думата фар.
Архитектурата на минаретата на много от ранните джамии следвали подобен триетажен модел, доказвайки голямото влияние на фара.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ "Treasures of the Sunken City". Nova. PBS. No. 17, season 24. Transcript.
- ↑ Sunken Ruins of Alexandria Will Be World's First Underwater Museum // Earthables. Архивиран от оригинала на 2016-03-10. Посетен на 2016-03-27.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Александрийски фар
|
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
