Аладжа манастир
| Аладжа манастир „Света Троица“ | |
 | |
 Местоположение във Варна | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Златни пясъци |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Варненска и Великопреславска |
| Архиерейско наместничество | Варненско |
| Изграждане | XII – XIII век |
| Статут | Недействащ манастир, паметник на културата |
| Аладжа манастир „Света Троица“ в Общомедия | |
Аладжа манастир е средновековен скален манастир в България.
Манастирските пещери са изсечени в 25-метрова отвесна карстова скала в близост до горния край на Франгенското плато на няколко нива. Комплексът включва две малки близки катакомби.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Намира се на около 17 km от град Варна и на 3 km от курорта „Златни пясъци“.
Наименование
[редактиране | редактиране на кода]Старото християнско име на манастира е неизвестно. Според предание, записано от Карел Шкорпил, патронът на манастира е „Свети Спас“ – от „Христос Спасител“.[1]
От 1960 г. българските християни го наричат „Света Троица“.[2]
Името „аладжа“ (от турски: alaca) е от персийски или арабски произход и означава „пъстър, шарен“.[1]
Откритият през 1997 г. вид „Nelima aladjensis“ от клас Паякообразни (Arachnida), разред Сенокосци (Opiliones), семейство Phalangiidae е наречен на името на манастира.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В близост до средновековния манастир са открити останки от трикорабна църква от V-VI век.[4]
Манастирът е създаден XII – XIII век, но е изоставен в края на XV и началото на XVI век.[5]
За пръв път името на манастира е споменато в книгата „Писма от България“ (1832 г.) на руския писател Виктор Тепляков.
Първите системни проучвания са проведени в края на XIX век от братята Херман и Карел Шкорпил.[6]
През 1912 г. е обявен за „народна старина“, а през 1957 г. – за „паметник на културата от национално значение“. На спора между общината и държавата относно имотите на Аладжа манастир е сложен край през 1924 г.[7]
От 1966 г. до 1989 година е в списъка на 100-те национални туристически обекти.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Археологически музей Варна. Аладжа манастир // Посетен на 2019-09-28.
- ↑ Schüffler, Joachim. Bild und Verkündigung. Festgabe für Hanna Jursch zum 60. Geburtstag. Berlin, Evangelische Verlagsanstalt, 1962. S. 117. (на немски)
- ↑ Mitov, Plamen G. Eine neue Nelima Roewer aus Bulgarien (Arachnida, Opiliones, Phalangiidae) // Spixiana 20 (2). 1997. с. 97-105. Архивиран от оригинала на 2019-10-01.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 93.
- ↑ www.archaeo.museumvarna.com
- ↑ Годишен отчет на Варненското археологическо дружество / 01/01/1907, No. 1, стр.25
- ↑ Варненски новини - дигитално копие - 06 декември 1924, No. 124, 2 стр.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Аладжа манастир – bulgariamonasteries.com Архив на оригинала от 2016-05-15 в Wayback Machine.
- Аладжа манастир – bulgarianmonastery.com Архив на оригинала от 2004-11-18 в Wayback Machine.
- Аладжа манастир – Аладжа, во имя Святой Троицы, монастырь – В: „Православная Энциклопедия“ ((ru))
| |||||||
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.
